Ли Чайлд - Нещо лично

— Нищо не ни предстои да направим. Те все още обсъждат.

— Кои по-точно?

— Комисиите.

— Джон Кот се намира в дома на Малкия Джоуи. Това е всичко, което им трябва да знаят. Предай им го от мое име.

— Те ще отвърнат, че доверието в теб е накърнено.

— В такъв случай ще постъпя така, както ме съветваше да правя майка ми, когато съм ядосан. Ще броя до три.

— Какво означава това?

— Можеш ли да броиш до три?

— Разбира се, че мога.

— Покажи ми.

— Едно, две, три.

— Направи го така, сякаш отброяваш секунди.

— Една секунда, две секунди, три секунди.

— Така ли ги отброявате в Уелс?

— Така го правят навсякъде.

— Не навсякъде — поклатих глава аз. — Ние казваме „хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три“.

— Звучи като тиктакане на часовник. На голям старинен часовник с махало.

— Това е хубаво.

— Кое?

— Че Кот се намира в къщата на Малкия Джоуи.

Бенет се сепна леко, след което погледна към ъгъла на бараката.

— Налага се да разберем от господин Уайт доколко са верни тези ужасни слухове — рече той.

Старият Чарли неволно потръпна. Нямаше съмнение, че от време на време ромфордските момчета задаваха въпроси на хора, които не са склонни да отговарят. Нямаше съмнение, че същите тези хора бяха принуждавани да говорят чрез методи, които варираха от брутални до фатални. А той нямаше причини да се надява, че един правителствен агент ще бъде по-милостив от тях.

Бенет се приближи към него и дълго го гледа. После извади от джоба си автоматичен нож и натисна бутона. Острието изскочи с рязко изщракване. Истинска антика — от онези, които бяха забранени толкова отдавна, че се намираха доста трудно. Палецът му опря в дръжката, а острието легна върху разперените му пръсти. Той протегна ръка и прекара ножа на милиметър от бузата на Уайт. Сякаш беше бръснар, който се готви да го обръсне на сухо.

Чарли се дръпна назад. Толкова рязко, че главата му хлопна в дървената стена на бараката.

— Това ще влезе ли в протокола? — обади се Кейси Найс.

— Не се безпокой — отвърна Бенет.

Върхът на ножа му отлепи крайчеца на тиксото, с което бях запечатал устата на Чарли. Повдигна го нагоре с нокът. Пак използва ножа да отлепи около три-четири милиметра от лентата и я повдигна с нокът. Отлепяше малки късчета и продължаваше нататък. Накрая хвана с два пръста разлепената част и дръпна тиксото от устните му. Нито много бързо, нито прекалено бавно. Като медицинска сестра, която сменя превръзка. Чарли се закашля и извърна глава, за да избърше устни в рамото си.

— Кой гостува на Джоуи? — попита Бенет.

— Не знам — отвърна Чарли.

Отвореният нож все още беше в ръката на Бенет. Ръцете на Чарли бяха стегнати зад гърба, а място за отстъпление нямаше, тъй като главата му опираше в стената и той вече не можеше да я движи.

— Ти продаваш оръжие на гангстерите от цялата страна — рече Бенет. — Търгуваш с хероин и кокаин. Даваш заем от петдесет лири на хора, които трябва да нахранят децата си, а когато не ти върнат сто, просто им чупиш краката. Довеждаш момичета от Латвия и Естония, превръщаш ги в проститутки, а след като се изхабят, ги прехвърляш на Джоуи. Сам можеш да пресметнеш какви са шансовете някой да се загрижи за това, което предстои да ти се случи. По десетцифрената скала.

Чарли мълчеше.

— Искам отговор, господин Уайт — добави с равен глас Бенет. — За да се разберем поне за десетцифрената скала. На нея десет означава почти сигурен шанс някой да ти помогне, а единицата — почти никакъв. Избери си едно число.

Чарли мълчеше.

— Разбрах — кимна Бенет. — Не можеш да откриеш верния отговор. Защото въпросът е подвеждащ. Числата не стигат достатъчно ниско. Тоест никой в целия свят не дава пет пари за теб. Никой. Дори няма да знаят какво ще ти се случи. Утре можеш да се окажеш в Сирия или в Египет, а дори и в „Гуантанамо“. В днешно време правим нещата по друг начин. Твоята организация дава подслон на снайперист, който планира да застреля британския министър-председател и американския президент. А това те превръща в новия Бин Ладен. Или най-малкото в новия Халид Шейх Мохамед.

— Глупости! — изръмжа Чарли Уайт.

— Кое по-точно е глупост?

— Всичко. Никога не бих поръчал убийството на министър-председателя.

— Защо?

— Защото съм гласувал за него.

— Кой е у Джоуи?

— Не го знам кой е.

— Но признаваш, че някой все пак му е на гости?

— Никога не съм го виждал.

— Я си помисли — настойчиво го погледна Бенет. — Той убива Карел Либор по твоя поръчка, с което ти осигурява купища пари. В замяна ти му осигуряваш двайсет и четири часов подслон и охрана. И въпреки всичко твърдиш, че никога не си разговарял очи в очи с него?