Сидни Шелдон - Приливът на тайните

— Защитата призовава Чарлз Бреймар Мърфи.

Били хвърли озадачен поглед към адвоката си. Сега пък какво ставаше? Чарлз не бе сред най-големите почитатели на Били.

— Господин Бреймар Мърфи, били сте на плажа следобеда, когато Николас Хандемайър е умрял, нали така?

— Да, бях. — Чарлз кимна сериозно. В безупречния си костюм от „Халстън“, с бледожълтата си вратовръзка, с тъмната си коса, пригладена на една страна, и с университетския пръстен, проблясващ на кутрето му, изглеждаше красив, разумен и консервативен — всичко онова, в което заседателите бяха подведени да повярват, че Били Хамлин не е.

— Кажете ни какво си спомняте.

Чарлз си пое дълбоко дъх.

— Бях на яхтата на родителите си. Бях пийнал две чаши вино, но въпреки това се качих на една от моторниците, за да отида до брега, което бе глупава постъпка.

Тони наблюдаваше лицата на съдебните заседатели, които слушаха внимателно. Учудващо бе колко са снизходителни към самопризнанията на Чарлз за алкохола, за разлика от отвращението им от предполагаемата употреба на наркотици от Били. Да не би алкохолът да се приемаше от обществото като по-безобиден? Или просто образованието и богаташкият произход на Чарлз ги печелеха на негова страна?

Чарлз продължи:

— Бях набрал скорост, когато внезапно забелязах лодка с гребла точно пред себе си. Завих, за да я избегна, и ударих Били. Не челно, очевидно. Иначе щях да го убия. Закачих го по рамото. Не очаквах да видя плувец толкова навътре.

— Къде бяха децата в този момент?

— На плажа, играеха си — уверено заяви Чарлз.

„Странно — помисли си Тони. — Как така изобщо е забелязал момчетата от такова разстояние, а и особено след случилото се?“

— Николас Хандемайър беше ли с тях?

— Така мисля. Да. Бяха седем момчета, така че трябва да е бил.

Хората в залата се разшумяха изненадано. Родителите на Хандемайър се спогледаха притеснено. По-голямата сестра на Николас — красиво тъмнокосо момиче на четиринайсет, хвана майка си за ръката. Ако Николас е бил жив и здрав толкова късно следобед, явно инцидентът се е случил много бързо. Освен това вероятно е станало, докато Били Хамлин е бил на плажа и е получавал медицинска помощ. Смекчаващо вината обстоятелство, ако изобщо можеше да има такова.

— Значи вие си спомняте, че децата са били в безопасност, докато Били Хамлин ги е наглеждал онзи ден, до неговото нараняване от вашата моторница.

— Да.

— Благодаря, господин Бреймар Мърфи. Нямам други въпроси.

Джеф Хамлин едва се сдържа да не покаже възторга си. Милият Лесли знаеше какво прави все пак.

— Ще ви задам няколко въпроса, господин Бреймар Мърфи. — Прокурорът се изправи. — Разбирам, че вие с госпожица Джилети сте имали връзка по време на тези събития. Прав ли съм?

— Така е. — Чарлз изглеждаше объркан. Въпросът не би трябвало да има отношение към делото.

— Други ръководители от Кемп Уилямс са дали показания, че госпожица Джилети и Николас Хандемайър са били много привързани един към друг. Това така ли е?

— Всички момченца обожаваха Тони.

— Но Николас Хандемайър особено?

Бръчката между веждите на Чарлз стана още по-дълбока.

— Предполагам, да. Написа й любовни стихчета. Беше мило.

Тони заби нокти в бедрото си с такава сила, че си пусна кръв. Не искаше да мисли за стиховете на Николас, надраскани на парче хартия, пъхнато под прага на бунгалото й. Това разбиваше сърцето й.

— Господин Бреймар Мърфи, възприемахте ли Уилям Хамлин като съперник за чувствата на госпожица Джилети?

— Извинете?

— Бяхте ли притеснен, че господин Хамлин е харесвал вашата приятелка?

— Притеснен ли? Не точно.

— Така ли? Знаели сте, че двамата са спали заедно, нали?

Из залата се разнесе неодобрително мърморене.

— Да. Но това беше еднократна авантюра. Не означаваше нищо.

От подсъдимата скамейка Били Хамлин хвърли убийствен поглед на Чарлз. Как си позволяваше този негодник да казва, че случилото се между него и Тони не означава нищо? Беше свил юмруци и беше готов да избухне, но успя да се овладее.

— Значи не сте били притеснен? — продължи прокурорът.

— Не.

— Дори и след като Били Хамлин е отправил заплахи за живота ви?

Съдебните заседатели се разшаваха, сякаш събудени от дълбок сън. Тони Джилети изправи гръб. Били притеснено погледна към баща си.

— Няколко други инструктори в Кемп Уилямс дадоха показания, че в нощта преди смъртта на Николас Хандемайър Били Хамлин е заявил на всеослушание любовта си към госпожица Джилети на парти в лагера и е заплашил, цитирам, да унищожи всеки, дръзнал да застане помежду им. Не включва ли това и вас?