Гийом Мюссо - Сентръл Парк

— Oups, sorry!

Младеж с ролери ги блъсна. Извинявайки се, той хвърли слисан и подозрителен поглед към белезниците.

Сигнал за тревога се появи в главата на Алис.

— Не можем да останем така, бездейни, пред очите на зяпачите — загрижи се тя. — Ченгетата ще ни се нахвърлят след минута.

— Какво предлагате?

— Хванете ме за ръка, бързо!

— Какво?

— Хванете ме за ръка, сякаш сме влюбена двойка и преминаваме по моста! — подкани го тя.

Той се подчини и двамата минаха по Боу Бридж. Въздухът беше чист и сух. В безоблачното небе на заден план се отразяваха силуетите на внушителните сгради в Сентръл Парк Уест: двете кули близнаци на Сан Ремо, митичната фасада на Дакота 7 7 На ъгъла на 72-а улица и Сентръл Парк Уест в Манхатън се намира една от най-известните сгради в Ню Йорк, където между 1972 и 1980 г. са живели Джон Ленън и Йоко Оно; на излизане от сградата Ленън е застрелян. , апартаментите артдеко в огромната жилищна кооперация „Мажестик“.

— Във всеки случай, трябва да се свържем с властите — подхвана Габриел, като продължаваше да върви.

— Точно така, да се хвърлим в лапите на вълка!

Той контраатакува:

— Вслушайте се в гласа на разума, малката…

— Наречете ме още веднъж така и ще ви удуша с белезниците! Ще ви стискам врата, докато изпуснете последния си дъх. Ще се убедите: мъртвият говори много по-малко глупости.

Той се направи, че не чу заплахата.

— Тъй като сте французойка, идете поне да потърсите съвет в своето посолство!

— Не преди да съм разбрала какво точно се е случило през миналата нощ.

— Не разчитайте на мен да играя ролята на беглец. Щом излезем от парка, ще изтичам в първия полицейски участък, за да разкажа какво ни се е случило.

— Или сте глупак, или нарочно говорите така. Ако не сте забелязали, ние сме приковани с белезници , приятелю! Неразделни, неотделими, свързани по силата на нещата! Следователно докато не намерим начин да свалим веригите си, ще правите това, което ви кажа.

Боу Бридж осигуряваше плавен преход между дивата растителност и добре поддържаните градини на юг от езерото. Когато стигнаха до края на моста, те поеха по пътя, който вървеше покрай водната площ до гранитния свод на фонтана в Чери Хил.

Габриел настоя:

— Защо отказвате да ме придружите при ченгетата?

— Защото, представете си, познавам полицията.

Джазменът се разбунтува:

— Но с какво право ме замесвате в плановете си?

— Как така, моите планове? Може да съм попаднала сред лайната, но вие сте затънал заедно с мен до гушата.

— Не, защото аз нямам за какво да се упреквам!

— А, така ли? И как си позволявате да бъдете толкова сигурен? Струва ми се, че вие също не помните нищо от последната си нощ…

Репликата сякаш дестабилизира Габриел.

— Значи нямате доверие в мен?

— Никак. Вашата история за бара в Дъблин е съшита с бели конци, Кийн.

— Не повече от вашата история за прекарването на „Шан-з-Елизе“! И освен това ръцете ви са целите в кръв. Имате патлак в джоба и…

Тя го прекъсна:

— В това отношение сте прав. Аз имам патлак, така че ще млъкнете и ще правите точно това, което ви кажа, окей?

Той присви рамене и въздъхна раздразнено. Преглъщайки, Алис усети нещо като горене зад гръдната кост, сякаш стоманена слюнка премина през хранопровода й. Стрес. Умора. Страх.

Как да се измъкне от тази бъркотия?

Опита се да събере мислите си. Във Франция беше ранен следобед. Щом не се появи в службата сутринта, хората от нейната разследваща група ще се обезпокоят. Сеймур сигурно ще се опита да се чуе с нея по джиесема. С него трябваше да се свърже най-напред, него трябваше да помоли да разследва случая. В главата й се появи план за действие: 1) да се проследи какво са заснели охранителните камери на паркинга на „Франклин Рузвелт“, 2) да бъдат проверени всички частни самолети, излетели от Париж след полунощ в посока към САЩ, 3) да бъде намерено мястото, където е било изоставено нейното ауди, 4) да се провери самоличността на този Габриел Кийн, както и достоверността на заявленията му…

Перспективата на това разследване малко я разведри. Отдавна адреналинът, който й предоставяше професията, беше нейното основно гориво. Истински наркотик, който в миналото беше съсипал живота й; днес й даваше единственото добро основание да става сутрин.

Тя вдиша дълбоко чистия въздух на Сентръл Парк.

Успокоена при мисълта, че полицаят в нея взема връх, започна да подготвя метод за разследване: под нейно ръководство, Сеймур ще действа във Франция, а тя паралелно ще проверява нещата на място.