Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Защо Мадлин е отложила три пъти датата на теста?

Той си блъскаше главата, но установи, че няма да намери отговор на въпроса. В крайна сметка пропуснатите срещи може би се дължаха на гинеколожката или на Рафаел.

— Отивай да спиш! — нареди му Борис.

Този път птицата имаше право. Какви игрички играеше той, в два часа сутринта да проучва отчаяно екрана на телефона на жена, която беше срещнал само за две минути през живота си?

Джонатан стана от стола, твърдо решен да отиде да спи, но телефонът продължаваше да упражнява своята привлекателна сила. Тъй като не можеше да го остави, го свърза с Wi-Fi мрежата на дома, преди за пореден път да разгледа колекцията от снимки. Прехвърли позите на Мадлин, докато намери тази, която търсеше. Даде команда за отпечатване и отиде в салона.

Принтерът изпращя, преди да изхвърли портрет в американски план на младата жена пред Канале Гранде във Венеция. Джонатан втренчи поглед в образа на Мадлин.

В това лице имаше някаква тайна. Зад светлината и усмивката усети известна пукнатина, нещо непоправимо счупено, сякаш снимката носеше подсъзнателно послание, което той не успяваше да разчете.

Джонатан се върна на терасата. Хипнотизиран от този телефон, сега се нахвърли на различните данни, включени от Мадлин в паметта — информационни хроники, план на парижкото метро, метеорологична прогноза…

— Каква е тайната ти, Мадлин Грийн? — промълви той, докосвайки екрана.

— Мадлин Гриййййн — повтори колкото му глас държи папагалът.

В дома отсреща запалиха лампите.

— Искаме да спим! — развика се съседът.

Джонатан отвори уста, за да се скара на Борис, но в същото време една програма привлече вниманието му: „дамски календар“, в който Мадлин записваше голяма част от интимния си живот. Организиран като бележник, този файл съдържаше паметта за датите на менструациите, уточняваше дните за овулация, времето на плодовитост и пресмяташе средната продължителност на циклите. Имаше „дневник“ за промените на теглото, на температурата, на настроенията, а дискретни икони във формата на сърца бележеха моментите, в които собственичката на телефона бе имала сексуални контакти.

Като разглеждаше разположението на сърцата в календара, Джонатан установи очевидното: Мадлин твърдеше, че иска да има дете, но внимаваше да не прави любов в периоди, в които можеше да забременее…

В това време в Париж…

— Такуми, трябва да ми направиш една услуга.

Стенният часовник на магазина отмери единайсет. Кацнала на сгъваема стълбичка, с гребен цвете в кока, с одраскани ръце, Мадлин увесваше огромен букет от джел.

— Разбира се, госпожо — отговори младият помощник.

— Престани да ме наричаш „госпожо“! — смъмри го тя и се смъкна надолу по стъпалата.

— Добре, Мадлин — поде отново азиатецът и почервеня.

Да се обръща към работодателката си на малко име означаваше за него интимност, която го смущаваше.

— Искам да предадеш в пощата един колет от мое име — обясни тя и му подаде неголям подплатен плик, в който беше пъхнала телефона на Джонатан.

— Разбира се, госпо…, ъъ, Мадлин.

— Адресът е в Съединените щати — уточни тя и му връчи банкнота от 20 евро.

Такуми погледна адреса:

— Джонатан Лампрьор… Като главния готвач ли? — попита той, докато възсядаше електрическото колело, с което изпълняваше поръчките.

— Познаваш ли го? — учуди се цветарката, която излезе заедно с него на тротоара.

— Всички го познават — отвърна японецът, без да си даде сметка, че е сгафил.

— Искаш да кажеш, че съм царицата на тъпаците? — рече Мадлин.

— Не, хм… съвсем не, аз… — мърмореше смутено той.

Сега Такуми беше аленочервен. Капчици пот блестяха на челото му, беше забил поглед в земята.

— Добре, ще си направиш харакири някой друг ден — подигра му се тя. — А дотогава обясни ми какъв е този тип.

Японецът преглътна.

— Преди няколко години Джонатан Лампрьор държеше най-хубавия ресторант в Ню Йорк. Моите родители ме поканиха там да отпразнуваме университетската ми диплома. Беше митично място: една година отнапред се записваш в листата на чакащите, а оригиналните вкуснотии ги няма никъде другаде.