Телефонът на Мадлин Грийн.
Ако искаше да поспи, в негов интерес беше да го изключи, защото при часовата разлика обажданията можеше да се множат. Все пак реши за последен път да се обади.
— Да?
— Ти ли си, хубавице моя?
— Ами…
— Не си ли много изтощена? Надявам се, че пътува добре.
— Чудесно. Колко мило, че се тревожите…
— Но вие не сте Мадлин?
— Явно е.
— Ти ли си, Рафаел?
— Не, аз съм Джонатан от Сан Франциско.
— Жюлиан Ууд, приятно ми е. Мога ли да знам защо вие отговаряте на телефона на най-добрата ми приятелка?
— Защото разменихме джиесемите си по невнимание.
— В Сан Франциско ли?
— В Ню Йорк, на летището. С една дума, дълго е за обяснение.
— Ой! Смешно е…
— Да, особено когато се случва с другите.
— И как стана?
— Чуйте, късно е и не е особено интересно.
— Напротив, разкажете ми!
— От Европа ли се обаждате?
— Звъня от Лондон. Ще помоля Мадлин да ми разкаже. Какъв е вашият номер?
— Моля?
— Вашият телефонен номер.
— …
— Защото искам да се свържа с Мадлин.
— Не мога да ви дам моя номер, не ви познавам!
— Но щом Мадлин е с вашия телефон…
— Има и друг начин да я намерите! Трябва просто да наберете Рафаел, нали!
Каква бъбривка! — помисли си той и побърза да сложи край на разговора.
— Ало, ало — повтаряше Жюлиан.
Ама че грубиян! — ядоса се тя, като разбра че той й е затворил телефона под носа.
* * *
Джонатан беше решил да затвори апарата, когато любопитството го подтикна отново да разгледа намиращите се в джиесема снимки. Като изключим две-три чувствени пози, файловете се състояха от туристически изгледи, истински албум за спомени от романтичните набези на двойката. Мадлин и Рафаел даваха израз на обичта си на площад „Навона“ в Рим, в гондола във Венеция, пред сградите на архитекта Гауди в Барселона, качени на лисабонски трамваи или яхнали ски в Алпите. Все места, които и Джонатан беше посетил с Франческа по времето на любовта им. Но щастието на другите го изпълваше с мъка, той набързо прегледа тази галерия.
Продължи изучаването на телефона и изследва с интерес музикалната библиотека на Мадлин. Очакваше най-лошото — компилация от популярни шлагери, поп и ритъм ендблус 28 28 Течение в популярната музика, обозначаващо всички прояви на негърския поп, възникнал въз основа на блуса.
, — но смръщи вежди, откривайки… музиката, която и той обичаше: Том Уейтс 29 29 Том Уейтс (1949) е американски певец, актьор, композитор и автор на песни.
, Лу Рийд 30 30 Луис Алън „Лу“ Рийд (1942) е американски рок певец, китарист и автор на песни.
, Дейвид Боуи 31 31 Дейвид Боуи (1947) е британски певец, актьор, инструменталист, продуцент; през 2002 г. Би Би Си го класира на 29-о място сред 100-те най-известни англичани.
, Боб Дилън 32 32 Боб Дилън (1941) е американски певец, композитор, актьор, поет и сценарист.
, Нийл Йънг 33 33 Нийл Йънг (1945) е канадски музикант и автор на песни, режисьор.
…
Меланхолични и бохемски парчета, които възпяваха свободата , блусове на бледите утрини и на разбитите съдби.
Беше изненадващо. Вярно е, че дрехата не прави човека, но му беше трудно да си представи младата гримирана дама с изряден маникюр и чанта „Луи Вюитон“ 34 34 Френска компания за луксозна мода и висококачествени кожени изделия, предимно чанти и куфари.
от летището да се впуска в тези тревожни светове.
Продължи с изследователската си дейност и разгледа заглавията на филмите, които Мадлин беше свалила. Нова изненада: нямаше романтични комедии, епизоди от „Сексът и градът“ или от „Отчаяни съпруги“, а не толкова лъскави и по-оспорвани филми: „Последно танго в Париж“ 35 35 Френско-италиански филм от 1972 г. на режисьора Бернардо Бертолучи, с Марлон Брандо и Мария Шнайдер.
, „Сблъсъци“ 36 36 Американски филм на режисьора Пол Хагис, със Сандра Бълок и Брендан Фрейзър; получава „Оскар“ за най-добър филм през 2006 г.
, „Пианистката“ 37 37 Австрийско-френски филм на режисьора Михаел Ханеке, по романа на носителката на Нобелова награда за литература през 2004 г. Елфриде Йелинек, с Изабел Юпер.
, „Среднощен каубой“ 38 38 Американски филм на режисьора Джон Шлезинджър, с Джон Войт и Дъстин Хофман, получава „Оскар“ за най-добър филм.
, „Да напуснеш Лас Вегас“ 39 39 Френско-американско-британски филм от 1995 г. на режисьора Майк Фиджис, с Никълъс Кейдж и Елизабет Шу; Кейдж получава „Оскар“ за най-добра мъжка роля.
.
Читать дальше