Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

— А, Сакс… очаквахме да се обадиш.

— Опитах се. Нямаше връзка. Един от парамедиците каза, че в Интернет имало някакъв проблем, който блокирал телефонните превключватели. През последните два-три дни се случвало на няколко пъти. Някакъв спор между компаниите за стандартни кабелни връзки и за новите оптични кабели. Война за територия. Дори се говори за саботаж.

Райм я изгледа с изражението, казващо: „Какво ми дреме?“.

Сакс се покашля още веднъж, докато слагаше предпазните средства за лабораторна работа, и отиде при кашоните с улики.

— Хайде да попълваме таблицата — каза Линкълн, като кимна към няколкото бели дъски за писане, стърчащи като чапли на хилави крака.

На тях записваха уликите за всяко разследване. Сега имаше само една изписана — с данните за убийството при опит за грабеж в района на кметството. На мъжа, който се беше обръснал гладко за среща, преди да излезе на улицата, където бе ограбен и убит.

Сакс отиде в ъгъла и постави чиста дъска пред тази. Взе един маркер и попита:

— Как ще го наречем?

— Днес е пети ноември. Нека да спазваме традицията. Неизвестен извършител 5–11.

Тя се покашля, кимна и написа:

2. Елизабет стрийт 237

• Жертва: Клоуи Мур

Райм погледна бялото табло и заяви:

— Хайде да попълваме!

Преди да започнат с анализа на уликите обаче, на вратата още веднъж се позвъни.

Шумът от отваряне и затваряне на вратата бе придружен с познатия вече вой на вятъра и трясък на чупещ се лед. Лон Селито влезе в дневната, като влачеше краката си и се препъна в килима.

— Все по-лошо става. Леле! Каква бъркотия.

Райм не обърна внимание на тази кратка сводка за времето.

— Какво става със записите от камерите? — попита направо.

Имаше предвид видеокамерите за наблюдение на Елизабет стрийт, близо до шахтата, през която извършителят бе проникнал на мястото на убийството. И където, както изглеждаше, бе шпионирал Сакс.

— Няма.

Райм се намръщи.

— Но има очевидец.

Линкълн изгледа кисело дебелия детектив.

— Разбирам те, Линк. Но само с това разполагаме. Свидетелят се прибирал от работа и видял някакъв тип до шахтата около десет минути преди на спешния телефон да получат сигнала за убийството.

— Прибирал се от работа — саркастично повтори Райм. — Значи твоят свидетел е бил уморен.

— Да, и уморен очевидец, който е видял извършителя, е много по-полезен, отколкото свеж и бодър, който не го е видял.

— В такъв случай няма да е очевидец — отбеляза Райм. Погледна дъската. — Отворена ли е била шахтата?

— Да. И оградена с оранжеви конуси и ограничителна лента.

— Така си и мислех. Значи убиецът вдига капака с кука, огражда го с конуси, пъха се долу, убива жертвата и си тръгва. — Обърна се към Сакс: — Каза, че долу е било влажно. Значи шахтата е била отворена през цялото време. Какво е станало с конусите и лентата?

— Нямаше ги — отвърна тя. — Не видях, когато излязох.

— Разбира се, че няма да ги остави да се търкалят наоколо. Твърде умен е. Лон, какво каза твоят очевидец за извършителя?

— Бял мъж, с плетена шапка и тъмно палто. Тъмна раница. Не е видял добре лицето. Описанието съвпада с това на човека, когото са забелязали до шахтата, докато Амелия е правила огледа долу.

— Някакви улики от улицата?

— При тази виелица? — възкликна Сакс.

Метеорологичните явления са най-класическият и най-вредният замърсител на веществените доказателства от местопрестъплението. При уличната шахта имаше и друг проблем: хората от „Бърза помощ“ бяха заличили и малкото налични улики, докато са качвали Сакс в линейката след предполагаемото й отравяне, което се бе оказало фалшива тревога.

— Значи можем да отпишем тази част от местопрестъплението и да се съсредоточим върху намереното под земята. Първо, мазето на бутика.

Джейн Ийгълстън и колегата й бяха заснели и претърсили подземието и сервизната стаичка, но бяха намерили твърде малко неща. Мел Купър огледа микроследите, събрани от тях.

— Съвпадат с контролните проби от мазето — обяви. — Няма нищо, което можем да използваме.

— Добре. Един важен въпрос: излязоха ли резултатите от токсикологията? Каква е отровата?

Началното им предположение бе, че причината за смъртта е отравяне, но нямаше как да са сигурни, докато не бъде готов анализът на съдебния лекар. Сакс се беше обадила на патолога и настоя да им изпрати предварителния си доклад възможно най-бързо. Трябваше да узнаят каква е била отровата, а също приспивателното, с което убиецът е упоил Клоуи. Сакс изтъкна спешността на случая, като подчерта, че според тях това е само началото на серия от подобни убийства. Сега докладва на Райм, че патологът се е оплакал от прекалена натовареност (което по принцип е характерно за лекарите, особено тези на държавна служба), но е обещал да разгледа случая „Клоуи Мур“ с приоритет.