— Ако имаш нужда от нещо, обади ми се — добави Сакс. — По всяко време.
В гласа й прозвуча лека нотка на отчаяние.
Момичето не каза нищо. Влезе в къщата и след малко излезе с раница и чанта за лаптоп. От слушалките в ушите й стърчаха бели кабелчета, свързани с айпода й и затъкнати под дебелата й шапка.
Махна към Райм и Сакс, но на никого от двамата конкретно.
Амелия я изпрати с поглед.
След малко Линкълн каза:
— Хората не обичат, когато се окаже, че са сгрешили, а ти си прав, дори когато е било за тяхно добро. Може би най-вече тогава.
— Така изглежда. — Тя се заклати напред-назад, за да се сгрее, и продължи да гледа отдалечаващата се Пам. — Аз провалих всичко, Райм.
В моменти като този той най-много ненавиждаше недъгавостта си. Искаше да се приближи до Сакс и да обгърне с ръце треперещите й рамене, да я притисне с всичка сила.
— Как е Лон? — попита.
— Преодолял е критичното състояние, но все още е в безсъзнание. Рейчъл не е на себе си. Синът на Лон е там.
— Да, говорих с него.
— Железен е. Мъжко момче.
— Е, идваш ли вкъщи?
— След малко. Първо трябва да говоря с един свидетел по случая с музея „Метрополитен“.
Това бе другото разследване, по което работеше Селито — взломът в музея на Пето авеню. Докато детективът беше в болница, другите му колеги от „Тежки престъпления“ бяха поели случая. Сега, след осуетяването на опита за терористична атака от СВАС, беше време да възобновят това важно от политическа гледна точка, макар и доста необичайно разследване.
Сакс отиде при форда си. Моторът изрева и тя потегли сред облак дим, чийто синкав оттенък стана виолетов в червената светлина на залязващото слънце.
Линкълн Райм не беше доволен, че не е разкрил сам самоличността на убиеца — източниците на информация за Били Хейвън бяха намерените документи и разказът на Пам.
— Трябваше да се досетя — каза на Купър и Пуласки.
— Кое? — Пуласки остави едно пликче, от което с пинсети вадеше пробите, и го погледна.
— Това, че Били е близък на Стантънови. Реакцията на Хариет, когато Амелия й каза, че е мъртъв — тя изпадна в истерия. Това трябваше да ми подскаже, че го познава добре. Много добре. Също и синът, Джошуа — щеше да припадне, когато чу новината. Можех да се досетя, че макар да не е техен син, сигурно е близък роднина. Знаем, че им е племенник; знаем името му. Но намери всички подробности за господин Уилям Хейвън, новобранец. Стат.
— Латински, съкратено от статим , което означава „незабавно“ — издекламира Пуласки.
— А, да. Точно. Голям познавач си на класическите езици. И доколкото си спомням, голям познавач на филмите, в които се използват плоски шеги, отвличащи вниманието от посредствения сюжет и нереалните герои. Е.г. , онези граматически правилно изразяващи се убийци, за които говореше. И така, ще вършим ли работа?
— Екземпли грация — измърмори Пуласки и бързо започна да пише на клавиатурата.
След няколко минути вдигна очи от монитора и обяви:
— Негоциум иби терминетур.
— Работата е завършена — преведе Райм. — Но по-елегантно би било, ако кажеш: Фактум ест . По-добре звучи. Това е проблемът с латинския. Звучи, сякаш дъвчеш камъни. Добре че са италианците и румънците, та да облагородят езика.
Пуласки съобщи, като четеше от монитора:
— Матю Стантън е единствено дете. Хариет обаче е имала сестра, Елизабет. Омъжила се за Ибът Хейвън. Имат син, Уилям Ейрън. Ибът бил старейшина в СВАС, но двамата с жена си загинали, когато момчето било още малко. В операцията срещу „Клонка Давидова“. Отишли да им продадат оръжие и попаднали точно по време на престрелката. Уилям е живял при леля Хариет и чичо Матю. Повече бил известен като Били. Има досие, но като непълнолетен, затова няма отпечатъци в системата; засекретено е. Става дума за обвинения за побой. Престъпление от омраза. Били пребил едно еврейче в училище. После с шило за лед и мастило татуирал свастика на ръката му. Бил е на десет. Има снимки. Вижте.
Татуировката беше доста добре направена. Двуцветна, със сенки, отчетливи очертания.
— Учил рисуване и политология в Университета на Южен Илинойс. После отворил студио за татуиране.
В раницата на Били имаше разписки за два апартамента в града. Единият бе в Мъри Хил, на името на Сет Макгуин — приятеля на Пам. Другият, нает под псевдонима Франк Самюелс, беше близо до Китайския квартал, в района на Канал стрийт. Криминалистите бяха претърсили и двете места. Били бе почистил доста добре втория апартамент, който беше използвал като студио — полицаите намериха оборудване и няколко терариума, пълни с растенията, от които бе извлякъл и пречистил отровите, използвани за убийствата.
Читать дальше