Брэд Тор - Черният списък

Най-сетне мъжете с дъждобрани вдигнаха отново жертвите си на крака и ги повлякоха към Седемнайсета улица. Трябваше да действа бързо.

Втурна се напред, извади мобилния телефон и се обади на Банкс да му съобщи в коя посока са се отправили мъжете. Прибра припряно телефона в джоба си, забравил дори дали е прекъснал връзката, и ускори ход.

Заобиколи мемориала и забави темпо, насочвайки се на север по тротоара. Загледан в ярките фарове на автомобилите по шосето, се напрягаше да различи събърбъна. Автомобилът щеше да пристигне всеки момент.

Многобройна група туристи, посетили последната забележителност за деня, излизаха от мемориала и се отправяха към два автобуса, паркирани край Седемнайсета улица. Карлтън се смеси с групата, без да откъсва очи от мястото, откъдето мъжете с дъждобрани и бездомниците щяха да излязат от парка.

Отпред имаше алея, отвеждаща извън парка, и ако не бяха предпочели да минат през тревата, щяха да се появят оттам. Това означаваше, че четвъртият мъж, онзи с бялата коса, ще докара събърбъна някъде зад автобусите. Случи се точно така.

Когато туристите стигнаха автобусите и започнаха да се качват, Карлтън забеляза мъжете с дъждобрани. Водеха окървавените бездомници към улицата. Нямаше представа къде е събърбънът. Всеки момент щеше да остане без прикритие, понеже вече бе подминал първия автобус, а останалите туристи, с които се придвижваше, забавиха ход и се подредиха на опашка да влязат във втория автобус.

Ненадейно събърбънът връхлетя иззад втория автобус и спря. Мъжете с дъждобраните го видяха и пришпориха пленниците си. В същия момент Карлтън се задейства.

Отдалечи се от туристите, приведе се напред и сниши глава. Вестникът и пистолетът бяха пъхнати под лявата му мишница. Надяваше се да прилича на равнодушен минувач, забързан към някое топло местенце.

Противниците му не бяха аматьори. Оглеждаха се зорко. Прехвърлянето в автомобил често се оказваше един от най-опасните моменти от операцията и те очевидно го знаеха. След петдесетина крачки обаче всичко щеше да приключи. Поне те си мислеха така. На двайсет и пет крачки от колата обаче адът се отприщи.

Дали заради изнурения му вид, заради възрастта или заради превития гръб, Карлтън не бе регистриран като заплаха. Това бе първата им грешка. Втората беше, че оръжията им не бяха на по-достъпно място.

С дясната си ръка Карлтън измъкна пистолета изпод вестника, пъхнат под лявата му мишница, и натисна спусъка.

Първият куршум отлетя високо и надясно.

— Стрелба! — изкрещя един от мъжете с дъждобраните, пусна бездомника, когото водеше към улицата, и затършува под сакото си за оръжие.

Другите двама се обърнаха и също затърсиха оръжията си.

Карлтън се прицели отново и улучи единия в рамото. После насочи 45-калибровия си пистолет към номер две и три.

Номер две бе уцелен в основата на врата. Карлтън стреля по номер три и пропусна. Номер три успя да измъкне оръжието си, но в същия момент той се прицели отново и го улучи в главата, убивайки го на място.

Втурна се напред към номер едно, който се опитваше да извади оръжието си с лявата ръка, защото дясната му бе напълно обездвижена. Карлтън се прицели и го простреля в главата.

Двамата бездомници бяха ужасени.

— Изчезвайте оттук! — извика им Карлтън и ги изблъска към парка. — Тичайте!

Туристите, които чакаха да се качат в автобусите си, се бяха разбягали с писъци. Той погледна към събърбъна и видя белокосия шофьор, отпуснал глава върху волана. До колата стоеше Томи Банкс сред локва и натрошени стъкла. В едната му ръка бе 357-калибровият му револвер, с чийто приклад бе разбил стъклото. В другата държеше електрошоковата палка, която Карлтън му беше дал. Двойните му жици бяха прикрепени към два накрайника с шипове, захванати за гърдите на мъжа.

— Донеси всичко от нашата кола и го натовари в неговата — каза Карлтън, пое електрошоковата палка, натисна бутона и накара белокосият мъж отново „да яхне бика“.

Разполагаха с по-малко от минута. Карлтън смъкна шофьора от събърбъна, закопча с белезници китките му зад гърба и го повлече към багажника на колата. Отвори капака и наблъска мъжа вътре, където овърза и глезените му и го остави да лежи по лице.

Когато Томи прехвърли оборудването, Карлтън му каза да седне на задната седалка и да наглежда пленника. Седна зад волана, включи двигателя и потегли към Индипендънс Авеню, молейки се да излязат от града, без да ги заловят.