Брэд Тор - Черният списък

— Говоря сериозно, не са необходими.

Харват провери дали младият мъж е завързан здраво, придърпа табуретката до кушетката, остави подноса върху подвижната масичка и седна.

— Не ме ли чуваш? — прохленчи Шрьодер, докато той оглеждаше инструментите. — Не ти трябват!

— Така ли? — отвърна Харват, без да отмества очи от таблата. — Защо?

— Защото не искам да ме измъчват.

Харват се озърна бавно и накрая го погледна.

— Струва ми се, че ти харесва.

Шрьодер не схвана иронията.

— Нещо ми подсказва, че с теб няма да се спогодим.

— Няма.

— Тогава ще ти спестя усилията. Не знам нищо, за което си заслужава да ме измъчваш. Ще ти дам доброволно всичко. Само не ме наранявай, моля те.

Харват дотолкова бе свикнал с фанатични и закоравели терористи, че почти бе забравил какво е да разпитваш човек, който мисли само за себе си. Дали да му се довери? Щеше да разбере.

— Как се казваш?

— Кърт Шрьодер — отвърна младият мъж.

— Знаеш ли кой съм?

— Да. Скот Харват.

— За кого работиш?

— Работя за компанията „Адванс Текнолъджи Сълюшънс“.

— За кого по-точно?

— За изпълнителния директор Крейг Мидълтън.

Харват наблюдаваше лицето му, търсейки издайнически следи, че го лъжат. Засега всичко говореше, че младият мъж казва истината. Въпреки това искаше да го стимулира. А за човек, чийто живот зависи от клавиатурата, стимулът беше повече от ясен.

Взе чука и каза много бавно:

— Човешката ръка се състои от двайсет и седем кости. При първата лъжа ще счупя всички кости на дясната ти ръка. При втората ще счупя всички кости на лявата ти ръка. Излъжеш ли ме и след това, ще ти отрежа пръстите или ще ти извадя очите.

Шрьодер се ужаси и гласът му затрепери:

— Но аз не лъжа. Казвам истината.

— Кажи ми защо нападнаха „Карлтън Груп“.

— Заради атаката, която планирате.

— Каква атака?

— Не знам — отвърна Шрьодер. — Не ми обясниха.

— Просто прие за чиста монета, че организираме терористична атака срещу САЩ?

— Така ми казаха. Изпълнявах нареждания.

Невероятно! Колко ли пъти в човешката история бяха оправдавали с този довод убийството на стотици хора?

— И каква точно беше ролята ти? — попита Харват.

— Никаква. Аз всъщност не… — подхвана Шрьодер, но чукът се стовари върху ръката му и го прекъсна.

Той изпищя от болка и тялото му се изопна. Опита се да дръпне ръка, но белезниците не му позволиха.

— Излъжи ме пак — процеди Харват в ухото му, — и ще продължа да те удрям, докато раздробя всяка костица в ръката ти, а после ще подхвана другата.

Почака две минути, докато Шрьодер спря да хлипа. Наложи се да го зашлеви, за да спре да пелтечи и да се съвземе. Попита го отново:

— Какво правеше ти?

Този път Шрьодер каза истината:

— МММ… Мидълтън ме накара да съставя ддд… досиета на всички мишени.

— Които предадохте на наказателните отряди?

— Да. Ннн… но аз си вършех работата. Ннн… ние следим хора. Ннн… намираме хора. Ттт… това ни е работата.

На Харват му се прииска да сплеска главата му като презрял пъпеш.

— Знаеш ли какво си направил, копеле? Помогнал си да избият невинни хора. Хора, по-силни и по-почтени, отколкото може да си представи жалкият ти мозък. На колко служители в „Карлтън Груп“ състави досиета?

— Ннн… на всички.

— Прочел си биографиите им, разбрал си къде са служили и всичко останало, но си повярвал, че до един са предатели?

— Аз… аз… аз…

Харват го прекъсна, вдигайки чука.

— Ако повториш, че си изпълнявал нареждания, ще ти избия проклетите зъби. Убил си хора, които ми бяха приятели. Ти си ги убил!

Шрьодер прехапа устни.

— Умно момче — констатира Харват, захвърляйки чука върху таблата. — Коя е Каролайн Ромеро?

Шрьодер се боеше да си отвори устата, но знаеше, че трябва да отговори на въпроса.

— Ттт… тя… тя… — запелтечи.

Харват нямаше представа, че мъжът заеква. С това темпо разпитът щеше да продължи седмици. Последното, което искаше, е да проявява милост, но се налагаше да го поуспокои.

— Кърт, поеми си дъх — нареди и зачака. — Сега вдишай пак.

Шрьодер го послуша и той продължи:

— Излъга ме и затова ти счупих ръката. Ще спреш ли да ме лъжеш?

Шрьодер кимна.

— Добре. Поеми си пак дъх, отпусни се и ми кажи коя е Каролайн Ромеро.

— Ррр… работеше в АТС. Мъртва е.

— Убили са я?

— Излязла на улицата и я ббб… блъснала кола.

— Докато са я преследвали биячите на АТС?

Шрьодер кимна.

— Знаеш ли защо са я преследвали?