Брэд Тор - Черният списък

Мъжете в дъждобрани спряха на тротоара и се престориха, че разговарят, без да откъсват очи от обектите си на опашката за таксита. Най-сетне едно синьо-бяло вашингтонско такси се придвижи напред и мъжете се качиха в него.

Когато таксито потегли, мъжете в дъждобрани хукнаха към улицата и черен шевролет събърбън спря със скърцане на спирачки, колкото да скочат вътре. Лампите в купето очертаха за миг силуетите на още двама — единият с прошарена, почти бяла коса и с много бледа кожа — и колата потегли след таксито.

Карлтън, който вече знаеше колко са противниковите играчи, стъпи на платното и проследи с поглед как събърбънът се влива в потока от автомобили. Беше изправен срещу четиричленен екип с една кола. Доволен от видяното, Карлтън закрачи напред.

След две пресечки — на ъгъла на Еф Стрийт и Втора улица — влезе в кафене „Ебънизърс“. Възрастен мъж в сив анорак и кепе с надпис „Роналд Рейгън“ тъкмо плащаше кафето си.

— Хванаха ли се? — попита той, когато Карлтън застана до него.

— Засега да.

— Добре — отвърна Томи Банкс, уви чашата си в салфетка и потупа оръжието, скрито под анорака му. — Сега предстои забавната част.

Да се намери свободно място за паркиране край главните вашингтонски паркове и монументи беше истински кошмар. Затова решиха Банкс да остане в колата, а Карлтън да отиде пеш до Уест Потомак Парк в съседство с мемориала на загиналите във Втората световна война.

Карлтън бе връчил на двамата бездомници лист с инструкции, който да дадат на шофьора на таксито. Той щеше да следва заобиколен маршрут, създавайки впечатление, че се опитва да заблуди евентуални преследвачи, преди да остави пътниците. Ако Карлтън и Банкс наистина бяха в таксито, те щяха да слязат и да сменят неколкократно превозното средство, но Карлтън не искаше да усложнява задачата на дубльорите им. И без друго Банкс бе разигравал цял следобед съгледвачите. Те знаеха, че се готви нещо голямо, и това щеше да е основната им грижа.

Когато двамата мъже пристигнаха в парка, Карлтън вече бе прибрал втората половина от парите им в плик и го бе залепил с тиксо под една от многото пейки, около облегалката на която бе овързал бяла найлонова торбичка. Оставаше му само да чака.

Бездомниците слязоха от таксито и закрачиха по алеята, разговаряйки тихо. Смрачаваше се бързо и Карлтън, свалил брадата и сменил шапката и сакото си, ги наблюдаваше от безопасно разстояние. Размишляваше с кого и с какво да се заеме първо. Съдбата се намеси и преследвачите му помогнаха да вземе решението.

Този път вместо двама те бяха изпратили трима мъже — всичките на средна възраст и с дъждобрани. Белокосият мъж не се виждаше и Карлтън предположи, че е някъде наблизо и ги чака в колата. Налагаше се да действа бързо.

Извади един от чистите мобилни телефони, набра Томи Банкс и даде няколко инструкции. Прекъсна връзката и прибра телефона в джоба си. За да проработи планът им, изпълнението трябваше да е ювелирно. Притесняваше се единствено дали Томи Банкс ще се справи със своята задача.

Карлтън вече бе отписал тримата мъже в дъждобрани. Те щяха да умрат. Нямаше друг начин. Не беше започнал тази война, но някой го бе принудил да участва в нея. Бяха убили хората му. Опитаха се да убият и него. Тази нощ щеше да започне да отмъщава.

Мракът се сгъсти, въздухът беше студен и влажен. Няколкото групички туристи щракаха припряно с фотоапаратите си, за да се върнат по-скоро в топлите хотели. Когато и последната забързана върволица го подмина, той извади пистолета си, завинти заглушителя и го скри под сгънат вестник. Стар метод наистина, но вършеше работа, а само това имаше значение.

Налагаше се да извади пистолета от скривалището му, за да не пречи на гилзите да изскочат, но настанеше ли моментът да действа, с тримата мъже в дъждобрани беше свършено. Нападението бе най-добрата защита.

Карлтън проследи как мъжете с дъждобрани приближават предпазливо до мъжете в якета „Барбър“, седнали на пейката. Веднага осъзнаха измамата. Двама изправиха бездомниците на крака, а третият извади снимки от вътрешния си джоб и ги сравни с лицата им. Номерът бе разкрит.

Той вдигна ръката си към устата и докладва в микрофона какво се е случило, озъртайки се на всички страни. Карлтън се бе разположил така, че да не го забележат. От укритието си видя как мъжете с дъждобрани се нахвърлиха върху бездомниците. Заудряха ги злостно в коремите, докато не се превиха одве, а после ги заналагаха с ритници и крошета по главите и лицата. Ръцете го засърбяха да им се притече на помощ, но не биваше. Още не.