Брайан Хейг - Посредникът

— Защото за разлика от мен си знаела, че има още едно убийство.

Тя не отговори.

— Повод за подозрение, нали?

— Или поне повод да се поразровя — потвърди тя. — От една проверка в армейския кадрови отдел узнах за предишната й работа в Багдад. Генерал Бентсън е мой стар познат. Обадих му се и той ми разказа цялата тъжна история.

— И ти вече знаеше как е загинал нейният годеник?

— Пропуснах ли да спомена, че съм натоварена и с това разследване?

— Да, май наистина пропусна.

— Е, сега го споменавам. Два месеца буксувахме, Шон. Използвахме всички възможности на Управлението и все не успявахме да разберем кой провали тази извънредно деликатна и важна операция, нито пък кой е убил Даян. Голяма мъка. И голям срам.

— Но след това беше сигурна, че разполагаш с убиеца.

— Мислех, че разполагам с перспективен заподозрян.

— Защо не арестува Биан? Аз бих го направил.

— Всички улики бяха косвени. Нищо не я свързваше с убийството на Даян, а Даниълс можеше и да се е самоубил. — Тя вдигна нещо от масата, може би влакънце. — Ти сам казваше, че прилича на самоубийство.

Всъщност казвах, че е убийство, нагласено да прилича на самоубийство. Между впрочем Филис има отлична памет. Все пак кимнах.

— Според мен един прибързан арест щеше да бъде твърде рискован. — Тя се усмихна и добави: — Адвокатите щяха да я измъкнат. Знаеш на какво е способен един добър адвокат.

Аз кимнах, макар че не беше съвсем права. В разследването на убийство най-трудното е да посочиш този, който да бъде заподозрян, както и мотивите му. Няма идеални престъпления, има само неразгадани, но понякога трябва да намериш заподозрения, за да разбереш къде е сгрешил. Всъщност дори без заподозрян и мотив детектив Бари Ендърс бе събрал достатъчно улики, с които всеки способен прокурор би вкарал Биан на топло за дълго време. Всеки следовател знае това, аз го знаех и не се съмнявах, че и Филис го знае.

— И все пак сигурно си разбирала колко е опасно да допуснеш заподозрян в убийство до разследването на същото престъпление. В края на краищата тя наистина беше виновна.

— Опитай се да разсъждаваш наопаки. Къде да скрия заподозряната, ако не под носа ти?

— Защо не в затвора?

Момчето се появи с ордьоврите — някакви лепкави мъртви твари и малки оризови топчета. Филис му каза нещо на виетнамски, хлапакът се разсмя и изтича обратно в кухнята. Личеше си, че е очарован от нея. Трябваше да му кажа две приказки.

Филис набоде с клечката едно оризово топче и го протегна към мен.

— Опитай. Мариноват ги в оцет и захар. Много са вкусни.

Отхапах. Не беше зле. Интересна комбинация от сладко и кисело, ин и ян, лесно и трудно — като самата Филис.

Тя набоде още едно, лапна го, сдъвка и преглътна.

— Включването на Биан в разследването се оказа ключът към всичко. Научихме как е изтекла информацията, кой е виновен и защо.

— Ами страничните щети?

— Те не ме тревожат — изтъкна тя. — Всъщност страната не разбира тази война. А и май не се интересува от нея. Турки ал Файеф беше прав в това отношение. Извинявай за цинизма, но нашите хора се интересуват повече от глупостите, които Том Круз дрънка пред Опра Уинфри, отколкото от това кой продава тайни на иранците. След седмица саудитските принцове ще бъдат забравени, изместени от някое природно бедствие или жестоко убийство. А ако някога Махмуд Шараби дойде във Вашингтон, ще го посрещнат с почести.

Печално. Но вероятно бе права. И все пак тя несъмнено разбираше, че рано или късно Америка може да се заинтересува. И ако нашата история попаднеше във вестникарските страници, този момент можеше да дойде още утре. Именно затова седяхме на тази маса и се преструвахме, че ни е много приятно. Филис бе пратена да ми затвори устата.

— А защо избра мен? — попитах аз.

— Вярвах, че ще постъпиш, както е редно. Все още вярвам.

— А кое е редното, Филис?

Тя не отговори. Нямаше смисъл.

— Защо не ми каза за Биан? — попитах аз.

— Исках да узнаеш истината за провала на нашата операция и за Махмуд Шараби.

— Вместо да узная, че партньорката ми е убийца.

— Да. Ние сме разузнавачи, не полицаи. Предупреждавах те още в началото, Шон. Трябваше да ме послушаш. — Тя добави малко по-топло: — Би трябвало да се гордееш с постигнатото. Аз се гордея с теб.

— Дай да зарежем празните приказки. Дошла си да провериш колко ще струва мълчанието ми.

Тя се вгледа в клечките за хранене, после вдигна очи към мен и попита:

— Колко ще струва?