Брайан Хейг - Посредникът

Стигнах до последната нощ.

Отведох го на вечеря в един местен бар, където платих сметката. В брой, както винаги. Харесваше му да плащам аз. Това гъделичкаше самолюбието и егоизма му. Както винаги, свинята се напи и почна да ме опипва, а аз трябваше да се преструвам, че ми харесва. Обещах му незабравима нощ. Глупакът се разсмя.

Може би вече си се досетил — защо точно тази нощ. Знаех, че на другата сутрин идва чистачката, а трябваше да съм там, когато дойде полицията. Задържах го до след полунощ — исках другите наематели в сградата да са заспали. Преди да слезем от колата, си сложих руса перука и дълги черни ръкавици. Казах, че това е част от плана ми за вечерта, и той се зарадва. Имаше извратени наклонности, но не вярвам, че би искал да знаеш подробности, а аз определено не желая да си ги спомням.

Щом се качихме, помолих го за чаша вода и докато той беше в кухнята, аз отидох в спалнята, извадих пистолета му от нощното шкафче, заредих го и завинтих заглушителя, който бях поръчала по интернет. Когато той влезе, казах му да се съблече и да легне. Беше тъй възбуден, че едва не разкъса дрехите си. Пуснах радиото, намерих лека танцова музика и започнах бавен стриптийз, който още повече го възбуди. Той лежеше, опипваше се и ме гледаше. Ненавиждах го, Шон. Непрекъснато говореше мръсотии, описваше какво щял да ми направи, а аз можех само да мисля какво ще му направя аз. Бях останала по бельо, перука и ръкавици. Повярвай ми, той беше много по-гнусен, себичен и извратен, отколкото са ти казвали. Все още не знаех с пълни подробности как е причинил смъртта на Марк, но знаех, че е виновен. Знаех и че е убил Даян — разцепил й черепа и я захвърлил като боклук в гората.

Качих се върху него и той ми каза, че ме обича, а аз отговорих колко съм щастлива и в същото време посегнах към пистолета, който бях скрила под матрака. Той дори не усети как се прицелих в главата му.

Дойде мигът на истината. Мислех си, че мога да спра, че още не е късно да го предам. Но тия мисли не траяха дълго. Мислех си да му кажа всичко. Би било чудесно да го гледам в лицето, докато разказвам.

Но накрая просто казах „Сега ще умреш“ и пръснах гнусния му мозък.

Спрях да чета и се загледах в стената. Сигурен бях, че никога преди това не е убивала, макар че не личеше да я мъчи вина и това бе разбираемо. Но колкото и да ненавиждаше този човек, накрая не бе намерила сили да го подложи на изтезание. Добрите хора може да вършат лоши неща, но не са длъжни да ги харесват.

По-нататък Биан описваше накратко как се облякла, взела мобилния телефон на Даниълс, седнала и включила компютъра му — искала да узнае името на неговия съучастник, но се сблъскала с непреодолима преграда: файловете били кодирани. Тогава прибрала компютъра в куфарчето и го пъхнала под леглото, тъй че ъгълчето да се подава.

Писмото продължаваше:

Прибрах се, изкъпах се, облякох униформата, върнах се обратно, паркирах пред блока и зачаках да дойде чистачката, а след това и полицията. Мислех си какво съм направила и какво предстои да направя. Знаех, че с кариерата ми е свършено, и това не ме плашеше. Кариерата ми свърши още когато куршумът прониза сърцето на Марк. Знаех какво ще стане, ако ме хванат, но и това не ме плашеше. Имаше още толкова много неизяснени въпроси, толкова много виновници. И не ставаше дума само за Марк.

Вече не. Ставаше дума за всички наши войници в Ирак, които вярват, че Вашингтон ще постъпи правилно. Ето какъв беше планът ми. Да се включа в разследването, да узная кой какво е извършил и да накажа виновните. Щях да бъда ангелът на възмездието. Никой и нищо не можеше да ме спре.

На сцената излезе Шон Дръмънд. Не те харесвах. Поне отначало. Ти ме дразнеше, плашеше ме и което е най-лошо, едва не разкри истината. Божичко, беше на косъм. После неволно започнах да те харесвам. Мислех си, че съм с призрак или че може би те е пратил духът на Марк. Глупаво е, знам. Лошото, Шон, е, че щом извършиш убийство, няма връщане, а когато си изясних историите около Даниълс, вече и не исках да се връщам. Влюбвах се в теб, но за това вече бе твърде късно — твърде късно за мен, а от там и за двама ни.

Това е. Честно казано, не съжалявам. Освен за едно. За теб. Може да си имаш големи неприятности, защото бяхме партньори и защото могат да те обвинят за провалите — например за изтеклата информация. Затова ти пращам писмото — то ще е твое алиби, а и ще ти помогне да приключиш разследването. Описах всичко подробно и ще е лесно да го провериш.

Не си губи времето да ме търсиш. Няма да ме намериш. Обичам Америка, ще тъгувам за нея и винаги ще съжалявам, че изтървах шанса да видя дали би ни потръгнало заедно.