Брайан Хейг - Посредникът

Името ми беше изписано с дребен, изящен почерк, тъй че веднага се досетих не само за кого, но и от кого е писмото.

Оставих го на масата в кухнята, метнах торбата си на дивана, извадих от хладилника три бири и се отправих към банята, смъквайки в движение вмирисаната униформа. Отворих първата бира, прекрачих под душа и останах там, докато на плочките не се търкулнаха три празни шишета, а последните остатъци от иракски пясък и прах отидоха в канала. Винаги съм се придържал към девиза: „Носи си тукашна, а не тамошна мръсотия“. Е, ако и животът беше толкова лесен…

Избърсах се, навлякох чисто бельо и се върнах в кухнята. Налях пълна чаша уиски, добавих няколко кубчета лед, седнах до масата и отворих белия плик. Вътре имаше шест гъсто изписани страници. Зачетох:

Скъпи Шон,

Няма да ти се извинявам.

Сигурно вече си разбрал. Поне донякъде.

След смъртта на Марк си мислех, че ще полудея. Всъщност наистина полудях, а минеш ли през онова мрачно място, едва ли някога го напускаш напълно. Веднъж ти ме попита какво сънувам. Сега ще ти кажа какъв сън ме преследва всяка нощ: Марк умира на грозна уличка в грозен град заради грозно деяние в една грозна война.

Генерал Бентсън вярваше, че имам най-добър шанс да се възстановя тук, близо до детските спомени, до майка ми, където ще се занимавам със спокойна и тиха работа, а най-тежкото психическо натоварване ще е да разследвам как някой пощръклял стар полковник е погнал секретарката си около бюрото. Не стана така, просто нямаше как да стане, но поне вече изкарвах по цял ден, без да плача. Виж, нощем беше друго.

Шест седмици след завръщането мис мен се свърза Даян Андрюс, която работеше като куриер в ЦРУ. Бяхме се сприятелили при честите й командировки в Багдад. Макар че имала заповед да пази всичко в тайна, когато узнала за Марк, тя не издържала. Покани ме на вечеря в апартамента си, разплака се над бутилка Шардоне и ми разказа за Клиф. Нямаше представа защо е започнала връзката с него, защо му е вярвала и защо е разказала за секретната група. Знаеше, че мъжете не я харесват. Била отчаяна, искала да го впечатли и постъпила глупаво. Не беше сигурна дали Клиф е виновникът за провала. Но инстинктът й подсказваше, че е той.

Тя знаеше, че с кариерата й е свършено, че така се полага и беше готова да постъпи както реша. Казах й да поговори открито с Даниълс и тя се съгласи. Но той не отговарял на обажданията й, затова една вечер тя го причакала на излизане от Пентагона. Той отрекъл всичко, тогава тя заплашила да го издаде, като си мислела, че така ще го разобличи, защото невинен човек не би се стреснал. Той побеснял. Заплашил да я убие, тя изпаднала в ужас и побягнала.

Дойде при мен и каза, че всичко е в моите ръце. Помолих я да ми даде няколко дни за размисъл. Не подозирах, че ще бъда виновна за още една смърт.

На другата сутрин, докато преглеждах вестника, видях, че Даян е била убита. Изчаках две седмици да видя дали полицаите или хората от Управлението ще разберат кой е убиецът. Не разбраха. Значи на Даниълс щеше да му се размине — и за смъртта на Марк, и за убийството на Даян.

Не можех да го допусна.

Преди да отгърна следващата страница, отпих глътка уиски. Сега всичко изглеждаше толкова очевидно — Даян сама е потърсила Биан, за да й каже за Клиф Даниълс. А беше естествено като неин бивш любовник Даниълс да знае къде и кога излиза да тича. След като вече си бил продал душата заради болни амбиции, след като бил стигнал до предателство с Шараби, до убийството оставала само една малка крачка и Даниълс я направил.

Мислел си, че с убийството на Даян прикрива следите, че е излязъл от примката; всъщност сам поканил смъртта си.

Продължих да чета. На следващите две страници Биан описваше как е заложила капана на Клиф Даниълс. Първо открила кабинета му в Пентагона, после го проследила до колата, до жилището, научила къде се подстригва, къде пазарува, откъде си купува пиене и дори веднъж го проследила на среща с една от любовниците му. Около седмица по-късно седнала срещу него в едно от кафенетата на Пентагона, завързала разговор и го поканила да излязат заедно. Следваше подробно описание къде са ходили и какво са правили. Нямах представа защо бе сметнала за необходимо да включи тези подробности, но може би обяснението щеше да дойде тепърва. Интересно, никъде не споменаваше, че е спала с него — използваше по-деликатни изрази, например „вечерта завърши романтично“, — но се подразбираше.

Представях си как онзи мръсник ляга с Биан и ми се искаше аз да го убия.