Брайан Хейг - Посредникът

— Като получиш резултатите от лабораторията, обади се — добавих аз. — Освен това бихме желали да знаем дали пистолетът принадлежи на Даниълс или на друг човек.

Той ме погледна и отговори:

— Направо примирам от радост, че мога да ти услужа.

— Между другото изобщо не сме били тук.

— Де да беше така — рече той.

На паркинга двамата с Тран решихме, че тъй като тя бе пристигнала със своята кола, а аз със служебна, ще се качим в моята. Подтекст: никой от двама ни не смееше да остави другия насаме с куфарчето. Освен това моята кола харчеше бензин на данъкоплатците. Това се нарича сътрудничество.

Щом седнахме и закопчахме коланите, тя каза:

— Не ме разбирай погрешно, но… при теб или при мен?

— Аз карам. При мен.

— Знаех си, че имаш задни цели.

— Какво очакваш? Нали съм от ЦРУ.

Включих на скорост, изкарах на задна от паркинга и потеглих на изток към Кристъл Сити, по-точно към големия тухлен склад, където е моята служба.

Трябва да уточня, че Службата за специални проекти не е настанена, както би предположил някой, в голямата централа на ЦРУ в Лангли, а в гореспоменатия склад. Складът е прикритие, или казано на служебен жаргон, легенда, с голяма табела отпред: „Охранителна техника за дома Фъргюсън“. Надписът крие двусмислен намек. Не питайте точно какъв.

Все още бях новак, но доколкото разбирам, ССП разработва по поръчение на директора деликатни и строго поверителни операции. А хората в ЦРУ по обучение и инстинкт са любопитни, лукави и нахални — поне най-добрите от тях. Така че това разделение цели да сведе до минимум риска от изтичане на информация, кражби и саботажи на конкурентна основа. Едва ли е тайна, че ЦРУ не вярва нито на чуждите правителства, нито на своето. Но е изненадващо колко малко вяра има в самото себе си.

След кратко дружеско мълчание Биан каза:

— Имам да ти призная нещо.

— Ако става дума за сексуалния ти живот, задръж си признанието.

Тя ме погледна.

— Тежък ден ли се очертава?

— Поне ще си заслужиш заплатата.

— Добре де… слушай. За Клиф Даниълс… може да не съм била… чисто и просто не бях съвсем откровена.

Когато не отговорих на това храбро признание, тя продължи:

— Пратиха ме, защото Даниълс беше свръзка на Шараби. Чувал ли си това име?

— Естествено. Саймън Шараби. Доставя ми прането.

Тя явно почваше да ме опознава, затова продължи:

— Предполагам, че това означава „да“ — Помълча. — Поради връзката на Даниълс с Шараби разследващата подкомисия към Конгреса го призова за свидетел. Трябваше да се яви идната седмица.

— Сигурно няма да може.

— Вероятно. Както и да е, смъртта му ще трябва да се обясни на комисията.

— Защо ми го казваш точно сега?

— Докато работим заедно… — Тя пак помълча, търсейки подходящите думи. — Сътрудничеството означава споделяне. — Докосна ръката ми. — Очаквам от теб взаимност. Нали сме партньори?

Биваше я да лъже, но не чак дотам. Всъщност искаше да каже, че според нея Филис вече ме е посветила в тайната или скоро ще го направи. Но за да не разруша имитацията на дружелюбност, аз попитах:

— Откъде ти е тая бойна нашивка?

— От Ирак. По време на нахлуването и една година по-късно.

— Да вземеш да си смениш туристическата агенция.

Тя се усмихна.

— Ползваме една и съща. — После добави: — При нахлуването бях оперативен офицер на мотострелкови батальон. След това, през първата година от окупацията, служих в разузнаването на корпуса. Втората ми специалност е военно разузнаване и говоря добре арабски. През повечето време водех разпити на пленници или поддържах връзка с иракската полиция в нашия сектор.

— Бас държа, че арабите са се шашнали.

— От кое?

— Красива американска азиатка да говори на техен език. Имаше ли проблеми?

Тя сви рамене.

— Беше неловко. Не заради езика, а заради пола. Те имат средновековно отношение към жените. Не са фундаменталисти, но в арабските страни идеята за мъжко превъзходство е по-скоро въпрос на култура, отколкото на религия.

— Хей, може пък и да ми хареса там.

Тя благоразумно пренебрегна мъжкия ми шовинизъм и добави:

— Първо трябва да научиш основните трикове.

— Какви са?

— Показваш пушката и говориш пределно властно. Ако продължават да ти се хилят, теглиш им едно коляно в топките… Свикнали са по времето на Саддам. Това им помага да превъзмогнат прехода.

— Тъй ли? Не си спомням за подобен похват в наръчниците.

— Говоря в преносен смисъл. Но Ирак наистина е различен. Наръчниците не помагат. Трябва да ги… пригаждаш.