Брайан Хейг - Посредникът

Освен това войните, водени от пет поколения Дръмънд, са ставали все по-нежелани, непопулярни и морално объркани. Преди да стана юрист, аз самият бях пехотинец и се сражавах в Панама, първата война в Залива, Босна и Сомалия — калпава война, добра война, напълно объркана война, тотална издънка.

С възрастта все по-трудно приемам разни хора, проявяващи желание Шон Дръмънд да се бие за тяхната кауза.

Както и да е, Филис навярно четеше мислите ми, защото подхвърли:

— Значи си чувал за Шараби?

Оставих въпроса да увисне във въздуха, после попитах:

— Каква беше… или каква е сега връзката на Управлението с Шараби?

— Никаква. Той се обърна към нас преди много години. Проучихме го и видяното не ни хареса.

— Знам официалната версия. Сега пробвай с истината.

— Истината ти казвам. Пасувахме. Шараби беше — и все още е човек на Пентагона. От начало до край.

— И как този мъртвец е станал негов… какъв всъщност?

— Формално погледнато, негова свръзка. Но нещата са по-сложни… Преди да се прехвърли в Пентагона, Клиф Даниълс беше офицер от кариерата във военното разузнаване. Преди десетина години се сприятели с Махмуд Шараби, а може и обратното да е станало. Това е — приключи тя. — Поне доколкото мога да кажа по открита линия.

Позамислих се. От новините вече знаех, че Шараби от около двайсет години се чуди на кого да пробута своите планове за свободен Ирак. Сто на сто си е помислил, че най-сетне ще хване влака, когато президентът реши да бие шута на Саддам, стига само някой да му намери добър претекст.

Нямах представа защо и как въпросният „някой“ се е оказал Махмуд Шараби; но фактът е налице, а мъртвецът в леглото очевидно бе изиграл важна роля в тази история. Освен това, доколкото си спомнях от новините, Шараби трябваше да е човекът на Пентагона, който да командва Ирак след нахлуването, но очевидно не всичко вървеше по план, защото сега в Ирак не командва никой, във всеки случай не и иракчаните, може би дори не и американската армия.

После, незнайно как, Даниълс привлече интереса на разузнаването и бе поканен да обясни своята дейност пред комисия на Конгреса. Любопитно.

Така или иначе, Филис повтори:

— Наистина не мога да кажа повече по телефона. — После добави: — И толкова не ти се полага да знаеш. Освен ако не участваш в разследването.

— Не знаех, че се води разследване.

— След като Даниълс е мъртъв, става наложително да узнаем защо. Обикновено тия неща се вършат с разследване.

— Може да е било самоубийство. Определено изглежда така.

— Може би. Но като знаеш каквото ти казах, другият вариант придобива повечко тежест… не смяташ ли? — Тя ме остави да си помисля, сетне продължи: — Сега убеди арлинттънските полицаи, че наистина е самоубийство. И донеси онова куфарче.

— Заповядваш ми да излъжа полицията? Искам да сме наясно по въпроса.

— Да съм казала нещо подобно?

— В общи линии… да.

Не я виждах, но си представих как се усмихва.

— Ти си юрист, Дръмънд. Оправяй се.

— Участвам ли в разследването?

— А искаш ли?

— Не.

— Значи участваш. Разбрахме ли се?

— Не още. За кого работя?

— Докладваш на мен.

— А ти на кого докладваш?

Тя пренебрегна въпроса ми.

— Инспекторатът на Управлението и ФБР вече разследват Даниълс. Ние ще действаме паралелно. Тихомълком и самостоятелно.

Интересно.

— И ще знае ли едната ръка какво върши другата?

— Получавам оперативни отчети за тяхната дейност.

— Не това питах.

— Досещай се сам.

Досетих се. Филис щеше да държи всички карти. Попитах:

— Какво точно разследвам?

— Дали Даниълс е убит, или не. След това ще му мислим.

— А майор Тран?

— Да… Радвам се, че я спомена. Смяташ ли, че можеш да й се довериш?

— Колкото на теб.

Сега бях сигурен, че се усмихва.

— И което е по-важно, доверява ли ти се майор Тран? — попита тя.

— Абсолютно. В момента ме гледа иззад стъклената врата и се мъчи да чете по устните ми.

Филис се разсмя.

— Можеш ли да работиш с нея?

— Щом мога да работя с теб , значи мога да работя и с нея.

Стори ми се, че чух тиха въздишка. Май току-що бях изчерпал търпението й. Част от очарованието на тая работа е да проверявам докъде мога да стигна. Армията има удивително закостенели възгледи по такива въпроси като неподчинение и неуважение към висшестоящите. Прямотата е допустима, дори се насърчава, стига да се поднася почтително. Разбира се, различните офицери могат да имат съвсем различни представи за чинопочитание, тъй че трябва да си опичаш ума. Като строго йерархична организация, ЦРУ стои някъде по средата между военните и цивилните, което дава малко повече свобода да досаждаш на шефа.