Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Сви рамене, обърна гръб на прозореца и отново извади папката от чантата си. Може да беше избрала да обърне гръб на отдела за профилиране, но работата с Тони Хил вече я беше научила на някои тънкости. Имаше представа какви са отликите на един сериен убиец. Надяваше се само, че няма да й се наложи да ползва услугите на специалисти, за да успее да го залови.

Двойната врата се отвори със замах. Жена, чието лице би било незабавно разпознато в 78% от британските домове (съгласно последното проучване на рейтинга), с високи токчета и крака, които биха могли да послужат за реклама на чорапи, нахлу в гримьорната. Тя гледаше назад, през рамо, и явно продължаваше някакъв разговор:

— … така нямам върху какво да работя, затова кажи на Тревър да смени номер две с номер четири, ясно ли е?

Бетси Торн, която влезе след нея, кимна спокойно. Бетси имаше толкова свеж и здрав вид, че изглеждаше невероятно да е телевизионен работник. Тъмната й коса, прошарена тук-там от сребристи нишки, бе прибрана назад със синя кадифена лента, откривайки лице с типични английски черти — интелигентни очи на овчарско куче, костна структура като на расов кон, и кожа, гладка като ябълка.

— Няма проблеми — отвърна тя. Гласът й бе не по-малко мек и милващ от гласа на другата. После си записа нещо в бележника, който носеше.

Мики Морган, водеща и единствена допустима звезда в шоуто „На обяд с Морган“, двучасова новинарска програма, излъчвана от независимите телевизии, се упъти право към стола, на който винаги сядаше. Настани се, отметна назад русата си коса с цвят на пчелен мед и заоглежда критично лицето си в огледалото, докато гримьорката я покриваше с наметка, за да не я изцапа.

— Марла, ти си се върнала! — възкликна възторжено Мики с блеснали очи. — Слава Богу! Дано да си била в чужбина, та да не си видяла на какво ме бяха направили в твое отсъствие. Категорично ти забранявам да излизаш в отпуск. Марла се усмихна.

— Все същото лайно си, Мики.

— Нали затова й плащат — отбеляза Бетси и седна на масичката до огледалото.

— Напоследък човек не може да събере екип — изфъфли Мики през изопнатите си устни, докато гримьорката нанасяше фон дьо тен. — На лявото слепоочие ми избива пъпка — добави тя.

— Предменструален синдром? — попита Марла.

— А пък аз си мислех, че само аз поставям тази диагноза с поглед измърмори Бетси.

— Познавам по кожата. Променя й се еластичността — каза Марла разсеяно, напълно погълната от работата си.

— „Гореща тема“ — заяви Мики. — Да го чуя пак, Бетси.

Тя затвори очи, за да се съсредоточи, и Марла се възползва, за да започне работа по клепачите й.

Бетси погледна бележника си.

— След последните разкрития на жълтата преса, които уличиха още един министър в изневяра, си задаваме въпроса: „Кое кара една жена да стане нечия любовница?“ — Бетси изчете имената на гостите в студиото, които щяха да обсъждат темата, докато Мики слушаше внимателно. Бетси стигна до последното интервю и се усмихна. — Това поне ще ти достави удоволствие — Дориан Симъндс, любимата ти писателка. Застъпва позициите на професионалната метреса, твърдейки, че да бъдеш нечия любовница не само е страхотно удоволствие, но и че такива жени правят услуга на обществото, и по-специално на всички отегчени съпруги, които трябва да понасят секса в брачното легло дълго след като вече е започнал да ги отегчава до смърт.

Мики се изкиска.

— Блестящо. Добрата стара Дориан. Можеш ли да си представиш нещо, което не би сторила, за да си продава романите?

— Тя просто ревнува — отбеляза Марла. — Устата, моля, Мики!

— Ревнува ли? — попита кротко Бетси.

— Ако Дориан Симъндс разполагаше със съпруг като този на Мики, нямаше да вее байрак в полза на любовниците. Просто ще се пукне откъм гърба, че никога не може да се докопа до мъж като Джако. А и кой не би реагирал така на нейно място?

— Ммммм — измърка Мики.

— Ммммм — съгласи се Бети.

В продължение на години рекламната машина бе съумяла да вдълбае идеалната двойка Мики Морган и Джако Ванс в съзнанието на нацията — плътно неразделни, като риба и пържени картофи или Ленън и Макартни. Бракът на двете знаменитости, планиран и сключен в рая на рейтингите, бе неразрушим. Дори авторите на клюкарски рубрики вече бяха вдигнали ръце.

Иронията в случая беше, че тъкмо страхът от вестникарските клюки ги бе събрал. Появата на Бетси бе обърнала живота на Мики с главата надолу, и то тъкмо по времето, когато кариерата й започваше да я издига към висините. Бързото и високо издигане й бе спечелило пъстър набор от врагове — просто преливащи от отровна завист, или сериозни съперници, изтласкани от кръга на прожекторите — място, което бяха считали за свое по право. Тъй като бе трудно да се упрекне Мики в липса на професионализъм, те бяха насочили атаките си към личния й живот. В началото на осемдесетте години съвсем не беше шик да си лесбийка. Хомосексуализмът беше един от най-сигурните начини да се озовеш на опашката за безработни — за жените дори по-често, отколкото за мъжете. Месеци след като се отклони от общоприетите норми, влюбвайки се в Бетси, Мики вече знаеше как се чувства животно, преследвано от ловци.