Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Затвори внимателно вратата зад себе си и отиде до бюрото. Оригиналът на сводката за престъпленията обхващаше сведенията от снощи и продължаваше. Новото ксерокопие се присъедини към четирите други в папката, която Карол носеше винаги в чантата, освен когато работеше в кабинета си. Пет, каза си тя, е критична цифра. Време беше да се предприеме нещо. Хвърли поглед към часовника си. Но може би не веднага.

Единственият друг документ върху бюрото й беше дълъг меморандум от Министерството. С досадна бюрократична терминология, която би направила дори Тарантино безинтересен, в него се съобщаваше официално, че Отделът за психологическо профилиране на престъпници към Националната следствена служба започва да функционира. „Под прякото наблюдение на капитан Пол Бишоп, отделът ще бъде ръководен от специалиста по клинична психология към Националната следствена служба доктор Тони Хил. Като начало към отдела ще работят шестима опитни следователи, инструктирани за изискванията на Министерството относно работата им с доктор Хил и капитан Бишоп“.

Карол въздъхна.

— А можеше на негово място да бъда аз. О, да, можех да съм аз — изтананика тя тихичко. Не я бяха канили официално, но тя знаеше отлично, че бе достатъчно само да се поинтересува от мястото. Тони Хил бе настоявал да работи с нея в новия отдел. Беше я наблюдавал как работи и й беше казвал неведнъж, че тя има подходящата умствена нагласа, с която би му помогнала да постигне максимална ефективност на новия отдел. Но нещата не бяха толкова прости. Единствения случай, по който бяха работили заедно с Тони, беше не само много тежък, но имаше и унищожителни лични последици и за двамата. Освен това чувствата й към Тони Хил бяха все още много сложни, за да я радва перспективата да стане негов пряк сътрудник в редица нови случаи, които биха могли да се окажат също толкова емоционално изтощителни и интелектуално натоварващи като онзи, който стана причина за първата им среща.

Въпреки това се беше изкушила. А после дойде тази възможност. Можеше ли да си позволи да пренебрегне възможност за бързо повишение в новосъздаден отдел? Иронията беше там, че тази възможност бе пряка последица от преследването на същия сериен убиец. Джон Брандън беше заместник-началник на полицията в Брадфийлд, който се осмели да ползва услугите на Тони Хил, и назначи Карол за отговорник по връзката между психологическия консултант и полицията. Когато го назначиха за отговорник на новия отдел, той естествено пожела да работи отново с Карол. Не би могъл да намери по-подходящ момент, каза си тя, потискайки лек пристъп на съжаление. Стана, прекоси с три крачки стаята, застана до прозореца и се загледа надолу, към доковете и хората, които се движеха по тях явно целенасочено, вършейки нещо напълно непонятно за нея.

Карол се бе учила на занаята първо в столичната полиция, а после в централата на Брадфийлд — огромни организации, постоянно зареждани с адреналин от непрекъснатия поток на престъпността в големите градове. А сега се бе озовала почти на границата на Англия, в Източен Йоркшир, където, както бе отбелязал сухо брат й Майкъл, селяните надали правеха разлика между полицай и следовател. Тук работата на главния инспектор не налагаше едновременна работа по разследвания на убийства, стрелби от преминаващи автомобили, гангстерски войни, въоръжени грабежи и наркотрафик за огромни суми.

В градчетата и селата на Източен Йоркшир също имаше престъпност, но в случаите рядко имаше нещо сложно. Подчинените й инспектори и сержанти бяха отлично подготвени да се справят с предизвикателствата, дори тези в градовете Траскъм и Холм, както и в пристанището Сийфорд, където работеше тя. Младшите офицери надали копнееха тя да ги наблюдава отблизо. Пък и какво ли разбираше гражданка като нея от кражби на овце? Или от фалшиви товарителници? Нещо повече, когато новият главен инспектор се появи, на подчинените им стана ясно, че тя не следи толкова случаите, колкото самите тях — кой е годен за работа, кой кръшка, кой би могъл да взема рушвет и така нататък. И бяха прави. Отне й повече време, отколкото бе предполагала, но постепенно картината на поверения й отдел се изясняваше и тя започваше да разбира кой за какво бе годен.

Карол отново въздъхна и разроши с пръсти гъстата си руса коса. Не беше никак лесно, още повече, защото грубоватите йоркширци, с които работеше, трябваше да се противопоставят на граденото цял живот убеждение, че жена-шеф не може да се приема сериозно. Не за първи път се усъмни, че амбицията я е накарала да допусне голяма грешка и да наруши необратимо хода на една обещаваща кариера.