Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Той събра сили, покашля се и седна по-изправено на стола.

— Много скоро животът ви ще се промени. Ценностната ви система ще се разтърси като Лос Анжелис по време на земетресение. Повярвайте ми, когато започвате да прекарвате дните и нощите си в опити да проникнете в едно съзнание, програмирано да убива, докато смъртта или затвора не го възпрат, бързо ще видите как много неща, които досега са ви се стрували важни, изведнъж губят всякакво значение. Много е трудно да се вълнуваш от данните за безработицата, докато проследяваш действията на човек, задраскал от списъците повече хора, отколкото правителството — циничната му усмивка им подейства като сигнал да отпуснат напрегнатите си мускули.

— Хора, които не са вършили такава работа, нямат и най-смътна представа от нея. Всеки ден преглеждате доказателствата, ровите се отново и отново за тази изплъзваща се улика, която може да сте пропуснали последните четиридесет и седем пъти. Наблюдавате безпомощно как най-горещите следи изстиват като наркоман след свръхдоза. Иде ви да напердашите свидетелите, които са видели убиеца, но не помнят нищо, защото никой не ги е предупредил предварително, че един от всички клиенти, които ще спрат в бензиностанцията им една вечер преди три месеца, е сериен убиец. От друга страна, следователят, който е убеден, че вършите пълни дивотии, не вижда защо и вашият живот да не бъде тежък като неговия, затова и дава телефонния ви номер на близките на жертвите — съпрузи, съпруги, любовници, деца, родители, братя и сестри — и всички те очакват някаква искрица надежда от вас.

На всичкото отгоре ви погват и медиите. И в този момент убиецът нанася нов удар.

Леон Джексън, който бе тръгнал от ливърпулското гето за чернокожи, спечелил стипендия в Оксфорд, за да стигне до Централното полицейско управление, запали цигара. Щракането на запалката му подсети останалите двама пушачи, които също посегнаха съм цигарите си.

— Звучи страхотно — отбеляза той и преметна ръка назад, през облегалката на стола си. Тони не можа да потисне надигналото се съжаление. Най-наперените падаха от най-високо.

— Дори страховито — отвърна той и продължи: — И тъй, така ви виждат хора, които нямат нищо общо с полицията. А какво да кажем за бившите ви колеги? Срещнете ли се с тях, вярвайте ми, те неминуемо ще забележат, че сте станали малко странни. Вече не сте един от тях — и те ще започват да ви избягват, защото не миришете като член на глутницата. После, когато започнете работа по някой случай, ви присаждат в непозната среда, където непременно има хора, които не искат вие да работите по този случай. Неминуемо — той се приведе още по-напред, присвивайки се от мразовития полъх на спомените. — И те няма да се поколебаят да ви го покажат.

Тони долови снизхождение в присмехулната усмивка на Леон. Каза си, че защото е чернокож, Леон сигурно е убеден, че такова отношение не е нищо ново за него, че никакво отхвърляне не би могло да го уплаши. Това, което Леон обаче сигурно не съзнаваше, бе че шефовете му бяха преценили, че им е необходимо наличието на преуспяващ чернокож полицай. Вероятно бяха и споменали нещо в този смисъл пред висшите офицери, които контролираха нещата, и най-вероятно никой не бе го притискал истински.

— И хич не се надявайте, че големите шефове ще ви защитят, когато нагазите в лайната — допълни Тони. — Нищо такова няма да се случи. Ще сте им много симпатични за ден-два, после, ако не сте успели да разрешите проблемите им, ще ви намразят. Колкото повече време ви отнема разрешаването на случай със серийни престъпления, толкова по-зле става. Останалите детективи ви избягват, защото сте прихванали заразната болест, наречена „провал“. Истината съществува някъде, но вие не сте се добрали до нея, и докато не го сторите, си оставате прокажени.

— О, и между другото — добави той, сякаш му бе хрумнало в последния момент, — когато най-сетне спипат копелето благодарение на вашите усилия, дори няма да ви поканят на купона.

Мълчанието беше абсолютно — дотолкова, че можеше да се чуе съскането на горящия тютюн, когато Леон вдишваше дима. Тони стана и отметна с ръка непокорната си черна коса от челото.

— Вероятно мислите, че преувеличавам. Вярвайте ми, аз ви създавам само бегла и повърхностна представа за това колко тежко ще ви бъде, когато се заемете с тази работа. Ако мислите, че това не е работа за вас, ако имате някакви съмнения относно решението си, сега е моментът да се откажете. Никой няма да ви упрекне. Няма да се търси вина, нищо срамно няма да се откажете. Просто поговорете с капитан Бишоп. — Тони погледна часовника си. — Почивка за кафе. Давам ви десет минути.