Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Тя отново го ощастливи със сияйна усмивка. Уортън се зачуди мрачно защо жените в собствения му живот никога не изглеждаха толкова щастливи, че са в неговата компания.

Преди да успее да зададе следващия въпрос, по паркета отекнаха стъпки. Той се извърна леко. Вратата зад него се отвори. Първото му впечатление от Джако Ванс беше, че под скъпия костюм на този човек се крие неистова концентрирана енергия. Личността му неудържимо привличаше погледа, дори когато вършеше нещо съвсем обикновено — както сега, когато прекоси стаята и протегна към него лявата си ръка.

— Инспектор Уортън, предполагам — каза сърдечно Джако, преструвайки се, че не забелязва колко е смутен инспекторът, който се понадигна, подаде му неволно дясната си ръка, после прехвърли несръчно документите си в нея и неумело стисна подадената му ръка. — Аз съм Джако Ванс — каза той със скромност, която Мики веднага определи като по-фалшива и от нейната. — Ужасна история, нали? — Ванс отклони поглед от инспектора, усмихна се дружелюбно на помощника му, отпусна се на дивана до жена си и я потупа по бедрото. — Добре ли си, Мики? — Говореше със същата прочувствена загриженост, която демонстрираше пред смъртно болни хора.

— Тъкмо описвах обаждането на младши следовател Боуман — отвърна тя.

— Така. Съжалявам, че закъснях. Ужасно задръстване в Уест Енд — устните му се извиха в познатата скромна усмивка. — С какво мога да ви бъда полезен, инспекторе?

— Госпожа Морган ви е предала съобщение от следовател Боуман, така ли е?

— Точно така — отвърна уверено Ванс. — Обадих се на телефона, който бе оставила, и разговарях с някаква жена, сержант от криминалната полиция, чието име вече не помня. Казах, че следовател Боуман може да дойде у дома в събота сутринта, между девет и половина и дванайсет, за да поговорим.

— Много мило от зает човек като вас — каза Уортън.

Ванс повдигна вежди.

— Винаги се опитвам да бъда от полза на властите, стига да мога. Освен това срещата не ми създаде никакви затруднения. За този ден нямах никакви планове, освен да взема някои материали за изчитане и да тръгна веднага след обяд за вилата си в Нортъмбърланд, за да пристигна там на свечеряване. Разбирате ли, в неделя трябваше да водя благотворителен маратон в Съндърланд — той се облегна небрежно назад, надявайки се това уж неволно описание как е прекарал следобеда да бъде забелязано и прието за достоверно, както и за доказателство за неговата невинност.

— В колко часа пристигна следовател Боуман? — попита Уортън.

Ванс направи гримаса и се обърна към Мики.

— Колко часа беше? Вие тъкмо тръгвахте, нали?

— Да — потвърди тя. — Трябва да е било около девет и половина. Бетси може да ви даде още по-точен час. Тя е единственият човек в тази къща с усет за време — тя се усмихна, чудейки се как е възможно този полицай да приема на доверие твърдението, че двама телевизионни журналисти, водещи на централни предавания, не са в състояние да преценят инстинктивно времето с точност до половин минута. — Разминахме се на входа. Джако говореше по телефона на горния етаж, затова просто й показах къде е салонът, и тръгнахме.

— Не ме е чакала повече от две минути — Ванс продължи гладко разказа. — Извини се, че нарушава почивния ми ден, но аз й обясних, че в работа като нашата такова нещо като уикенд не съществува. Почиваме си, когато успеем да откраднем време, нали, скъпа? — той я изгледа с обожание и обви с ръка раменете й.

— Но не достатъчно често — въздъхна тя.

Уортън се покашля и продължи:

— Можете ли да ми кажете за какво разговаряхте с младши следовател Боуман.

— Нима вие не знаете? — попита Мики. Инстинктът й на репортер заработи. — Полицейски служител идва специално от Йоркшир в Лондон, за да разпитва известна личност като Джако, а вие нямате представа какъв е поводът?

Изглеждаше много удивена, привела тяло напред, разперила ръце и опряла лакти на бедрата си.

Уортън се повъртя на стола си и се загледа в една точка на стената между двата прозореца.

— Тя работеше в един нов отдел. Ако трябва да бъдем точни, за момента не изпълняваше оперативни функции. Смятаме, че знаем по какъв случай е работела, но засега нямаме сигурно потвърждение. Ще ни бъде от полза, ако господин Ванс ни уведоми за какво са разговаряли в събота сутринта — той издиша шумно през нос и ги изгледа едновременно умолително и смутено.

— Няма проблем — отвърна небрежно Ванс. — Тя беше много притеснена, че се натрапва с въпросите си, но каза, че проучвала поредица изчезвания на непълнолетни момичета. Била убедена, че един и същи човек ги е подмамвал да избягат от дома. Изглежда, някои от тези момичета са били на мои срещи с публиката малко преди да изчезнат, и тя искаше да разбере дали си няма работа с психопат, който преследва мои почитателки. Каза, че искала да ми покаже снимки на момичетата, в случай, че съм забелязал някоя от тях да разговаря с определено лице.