Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Изискваше се специален подход при строителството, защото ваната — един тежък, отворен отгоре меден цилиндър, чиято заоблена основа му придаваше по-скоро вид на казан, отколкото на западняшка вана — се загряваше от малък огън, разположен точно под нея. За удобство и по-голяма близост до струпаните отвън дърва за огъня пещта бе изградена във външна стена и до нея имаше достъп само отвън. Вътре в банята медната вана беше вградена на нивото на покрития с плочи под. Трябваше да се напълни ваната, да се поддържа огъня, докато водата достигне желаната температура, да се изгаси огънят и тогава, само след нова внимателна проверка на водата, човек можеше да пристъпи сред парата, да седне на вградената дървена седалка и да се отпусне с удоволствие в успокояващата горещина.

Ходама беше дълбоко привързан към медната си вана. Обичаше да казва, че в семейството му са я ползвали повече поколения, отколкото би могъл да преброи. Обикновено седеше с провесени крака, потопен до брадичката във водата, и мислеше по начин, който едва ли бе възможен в някоя плитка, изложена на течение вана в баните на Запада.

Тази сутрин неговият прислужник Амика, който отговаряше за запалването на огъня и останалата подготовка, току-що бе съобщил на Содама, че ваната е готова. Ходама бавно потътри крака към банята. Умствено беше бодър, но физически усещаше всяка една от своите осемдесет и четири години. Вече не можеше да спи дълго и беше поработил няколко часа. Успокояващата вода примамливо го зовеше.

Ходама беше облечен в лека памучна Юката, вид кимоно, чиято лява страна препокриваше дясната. Обратното загръщане се използваше само при трупове. Юкатата се придържаше от обикновено оби. Върху него носеше хаори, полусако, подобно на жилетка. На тази възраст беше чувствителен към студа, особено в хладните часове рано сутрин. Краката му бяха обути в сандали.

Банята беше доста голяма стая с преддверие за преобличане. Освен него и ваната, имаше и кушетка за масаж. Когато беше по-млад, върху нея се беше наслаждавал на много жени. Сега я използваше само по предназначение.

Амика помогна на Ходама да се съблече, закачи дрехите му и го последва към мястото за къпане. Напреко на плочите имаше поставени дървени дъски, които позволяваха водата да се оттича. Там Ходама седна на малко дървено столче и се насапуниса. Когато беше готов, Амика започна да го полива с вода, която гребеше от една дървена кофа и не спря, докато не изчезна и последната следа от сапуна. Ходама влизаше във ваната чист и изплакнат, според японския обичай. Представата да се кисне в собствената си мръсотия, както правеха на Запад, го отвращаваше.

Температурата на водата беше идеална. Ходама се усмихна, предвкусвайки удоволствието, и кимна одобрително на Амика, който му отвърна с почтителна усмивка и лек поклон — напълно подходящ, като се имаше предвид, че беше прислужник в този дом от дълги години. В следващия миг лицето му се пръсна и той падна с главата напред в медната вана, от която се издигаше пара.

Водата започна да се обагря в алено.

Ходама извика и политна назад ужасен. Усети, че го сграбчват и хвърлят по лице върху кушетката за масаж. Стиснаха китките и глезените му и ги овързаха с нещо тънко и твърдо, което се вряза в плътта му. После го издърпаха на крака.

Пред него стояха трима или четирима мъже в тъмни делови костюми. Лицата им бяха покрити с качулки от черен плат. Поне двама държаха оръжие със заглушител. Чу се звук от падане на нещо метално и тежко върху дървените летви и някой започна да връзва нещо към глезените му. Погледна надолу и видя чугунена тежест. Кръвта се дръпна от лицето му. Изведнъж разбра какво щеше да се случи и го обзе сковаващ страх.

— Кои сте вие? — успя да изграчи той. — Какво искате? Не знаете ли кой съм?

Една от фигурите кимна мрачно.

— О, да, Ходама-сан, съвсем точно знаем кой сте — той се поклони пресилено. — Точно в това е въпросът.

Две от фигурите отидоха и клекнаха до ръба на ваната, издърпаха тялото на Амика и го захвърлиха в единия ъгъл на стаята.

Ходама стоеше там вързан, гол, слаб и съсухрен, по-нисък с десетина сантиметра от мъжете около него, и се опитваше да запази някакво достойнство. В стаята стана по-горещо. Водата във ваната започна леко да завира. С увеличаването на мехурчетата Ходама губеше все повече присъствие на духа.

— Аз имам власт — изпищя той. — Не можете да сторите това и да се надявате да се измъкнете. Това е лудост…