Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Устата на Хилгроув пресъхна и той преглътна с усилие. Фицдуейн се бе събудил и сега бе вперил трескав поглед в монитора.

— Това ли е… Познахте ли я?

Фицдуейн извърна поглед към него и го изгледа унесено.

— Не… не знам — с мъка се разлепиха устните му. — Виж й лицето! Ония са го изрязали цялото!

Хилгроув продължи с електронното наблюдение цял час. Това, което то установи, бе съвършено ясно — убийците, които и да са били те, отдавна не бяха тук.

Щурмовата група вече заемаше позиции, когато Фицдуейн внезапно си спомни.

— Няма да влизате вътре! — каза той веднага.

— Чакай малко, Първи — каза Хилгроув в микрофона. — Какво казахте, сър? — обърна се той към Фицдуейн.

— Познавам тези хора — отвърна Фицдуейн — и те ни познават. Веднъж намерили конспиративна квартира, веднага я подготвят за напускане. И после тя се превръща в капан. Знаят, че ще я открием по-скоро рано, отколкото късно и горе-долу за колко време. Затова минират къщата отвсякъде.

— Ами тогава защо са оставили тялото? — попита Хилгроув.

— За да ни вдигнат кръвното и да ни попречат да мислим трезво — отвърна Фицдуейн. — Да ни подмамят да влезем. И както виждате, номерът им едва не мина.

Хилгроув бавно въздъхна. Бяха го спрели в момент, когато тъкмо щеше да даде заповед за стихийно щурмуване. Изкуши се да извика на непознатия да си затваря устата, но въпреки раздърпаните и окървавени дрехи, изтощеното и измъчено лице, у този човек имаше нещо, което те подканваше да му се довериш. Според шериф Джаклин този ирландец познавал света на тероризма, което не можеше да се каже за Хилгроув.

— Какво предлагате? — попита той.

— Оттеглете си хората и пратете сапьори. Кажете им да не бързат и да внимават много — посъветва го Фицдуейн.

— Ами вашата… ами жертвата? — промълви агентът колебливо.

Трудно му беше да повярва, че онова страховито нещо, вързано на гредите, доскоро е било човешко същество от плът и кръв.

— Твърде е късно за нея — прошепна Фицдуейн. Едва изрече думите. — Ако можехте да направите нещо, щях да ви оставя да рискувате. Но тя е мъртва и няма смисъл с нея да си отидат още хора.

Гласът му потрепери. По лицето му се стичаха сълзи.

Хилгроув се чудеше какво да прави.

— ТАС Едно — чу се глас в слушалките му. — Готови за щурм.

— Изтеглете се — заповяда Хилгроув. — Отдръпнете се на петдесет метра и залегнете.

— Какво?…

— Изпълнявай! — прекъсна го рязко Хилгроув.

Щурмовата група още се изтегляше, когато два тона домашно направен експлозив се взриви.

Шумът бе настоятелен, Фицдуейн го чуваше през пелената на съня. Знаеше, че трябва да реагира по някакъв начин, но нещо му подсказваше, че не иска да се събуди. Имаше някои неща, срещу които трябваше да се изправи очи в очи, а все още не бе готов. Сънят беше по за предпочитане, организмът му имаше крещяща нужда от почивка.

Телефонът млъкна. Часовете минаваха, Фицдуейн спеше.

— Хюго — прозвуча познат глас.

Бе съчувствен, мек. Усети на рамото си нечия ръка. Опита се да отвори очи, но клепачите му сякаш бяха оловни. Гърлото му бе сухо. Чувстваше се объркан.

— Катлийн — прошепна той. Трябваше да си спомни нещо много важно, завъртя се някаква мисъл в главата му. Нещо, свързано с нея… — Катлийн — изпъшка още веднъж той.

— Хюго, трябва да се събудиш — каза Килмара.

Фицдуейн с мъка отвори очи. Бавно се изправи, седна, пое предложената му чаша портокалов сок и я изпи жадно. В стаята бе полутъмно, но процеждащата се иззад пердетата светлина подсказваше, че навън е ден.

Внезапно той си спомни. От гърдите му се изтръгна дълъг и сподавен стон. Сърцето на Килмара се сви. Изправен пред такова силно страдание, закоравелият в жестоки битки генерал се чувстваше напълно безпомощен.

— Колко е часът? — попита Фицдуейн.

— Почти четири следобед — отвърна Килмара. — Но не се кори, направи всичко по силите си, преди да се сгромолясаш, а дори и тогава се наложи да ти дадат успокоително. Хвърли си един душ и ще се почувстваш по-добре. Преди това обаче съм ти приготвил една добра новина. Убитата жена, която намериха в къщата, не е Катлийн.

Фицдуейн изпита неимоверно облекчение, последвано обаче от нова тревожна вълна.

— А Катлийн? Откриха ли я?

— Не — тежко отвърна Килмара. — Вече е ясно, че е отвлечена, но я държат жива. Освен това се обади и Чифуне. Убитата жена била неин агент. Тя ще ти обясни.

— Къде е? — попита Фицдуейн.

— Чака те в моята стая да се събудиш — каза Килмара. — С нея е и Ога.