Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— А бил ли е използван? — попита Ганън.

— Явно са го използвали — отговори Джагър, — но не за дълго. В лабораторни условия, при подходящо налягане и в съответните костюми, той е безопасен. Когато обаче го изпитали при полеви условия, оказало се, че способността му на разпръскване е прекалено ефективна. Разпръскването зависи главно от големината на частиците. Колкото по-малка е частицата, толкова по-голяма площ покрива препаратът. В този случай частиците били толкова малки, че преминавали през стандартен защитен скафандър, руско производство, без никакви проблеми. Загинали няколко афганистанци, както и малък отряд от Спецназ, облечен в скафандри и пратен да разбере какво става. Заговорило се за нов тип защитни костюми и нов опит, но междувременно дошъл Горбачов и неговата гласност. „Сайклакс Гама 18“ мирно и тихо потънал в забрава, горе-долу докато настъпила пазарната икономика и производителят му не разбрал, че разполага с продукт с истинска пазарна стойност.

Ганън помрачня.

— А нашите костюми как ще се представят? — тихо попита той.

Джагър поклати глава.

— Стандартните армейски костюми може и да помогнат, но не задълго. За тази работа ще ви трябват от онези, които използват във Форт Дитрик, обаче в тях няма да можете да се биете.

На Ганън му мина през ум, че тази работа трябва да бъде оставена в ръцете само на военновъздушните сили. Неговите десантчици бяха обучени да се бият с истински противник от плът и кръв. Да хвърли тези млади мъже в някаква отровна мъгла, бе мисъл, от която едва не му прилоша.

Подобни мисли се въртяха и в ума на Карлсън. Но в края на краищата той бе войник и Върховното командване със сигурност бе взело всички тези фактори под внимание. Всъщност кой знае? Ако не ги държиш изкъсо, политиците проявяваха склонност да дават заповеди на военните, без много да му мислят за последиците.

Фицдуейн наруши настъпилото мрачно мълчание.

— Бинарен ли? — обади се той. — Ако бях на мястото на Куинтана и имах армия от наемници със съмнителни бойни качества, бих държал двата компонента отделно, ако искам да спя спокойно. В противен случай една бутилка текила в повече… и утре няма да усетиш махмурлука.

Джагър се усмихна.

— Ако трябва да цитирам Реймън — каза той, — дори и на Ошима й замръзнало лайното от страх пред това чудо. Преди да го купят, им показали проба, така че видели с очите си какви поразии върши. Вторичният компонент се съхранява в дълбок бункер в долината със супероръдието, а първичният — в командния център на пистата Мадоа. Няма начин да се смесят по недоглеждане или пък нарочно от някой смелчага, решил да извърши преврат. Единственото изключение може да е в самото супероръдие. Ако то е наистина готово за стрелба, тогава считаме за възможно… първичният и вторичният компонент да са заредени.

— А защо да не са оставили единия от компонентите за зареждане в последния момент — попита Ганън. — Така ми изглежда по-безопасно.

— Възможно е — отвърна Джагър, — но да заредиш супероръдие, не е като да мушнеш патрон в цевта. Това нещо е огромно. Така че, ако наистина са решили да ни плашат с него, със сигурност ще бъде заредено.

— Когато бяхме там, не беше заредено — каза бавно Фицдуейн, свеждайки поглед към последните сателитни снимки. Дяволската стъпка ставаше по-укрепена с всеки изминал час. Ошима притискаше хората си. Очаква нападение, помисли си той. Достатъчно умна е, за да знае, че не би могла да устои на сериозна атака. Тогава какво ще направи? — Но съм съгласен с доктор Джагър.

— Ако един-единствен снаряд, зареден със „Сайклакс Гама 18“, избухне над Вашингтон — попита генерал Ганън, — какви поражения ще нанесе?

— Ще зависи до голяма степен от времето в района — отвърна Джагър. — Реймън казва, че са им обещали някъде между петнадесет хиляди и седемдесет и пет хиляди жертви. А за обеззаразяването можели да отидат години. Разбира се, ако снарядът избухне, без да бъде усетен, над някое голямо водохранилище и като се има предвид, че ефектът не е незабавен, жертвите могат да достигнат стотици хиляди, ако не и милиони… Пораженията ще надминат тези, предизвикани от голяма ядрена експлозия.

Съвещанието приключи.

Генерал Ганън погледна към Фицдуейн и му кимна, че иска да разговаря с него насаме.

Излязоха от секретната секция и се отправиха към щаба на дивизията. Тъкмо сваляха знамето и двамата застанаха мирно, докато церемонията приключи. После продължиха.