Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Останалите се засмяха.

Фицдуейн също се усмихна и вдигна ръка към Лий Кокрейн.

— Лий, ти си едно нахално копеле — каза му той. Настана тиха бъркотия, всички завдигаха ръце и замърмориха, мъчейки се да не повишават глас, защото през нощта шумовете се носеха надалеч.

— SAS вече платиха повече, отколкото трябва — продължи отново Фицдуейн, намеквайки за ранения Питър Хейдън и убития Стив Кент, и двамата от тази организация, — а аз съм представител на ирландските рейнджъри.

— Значи остава Делта — обадиха се хората от Делта в един глас, включително и Калвин.

— И тъй като аз съм от самото начало — обади се Ал Лонсдейл, — струва ми се, че кандидатурата ми е подходяща.

Фицдуейн кимна.

— Хайде тогава на работа. Тръгване след десет минути.

Групата се пръсна по машините и започна подготовката.

Фицдуейн се приближи към „Шедоу №3“, където, завита плътно с одеяла, лежеше Катлийн, натъпкана с успокоителни. Той се наведе, прегърна я и я притисна до себе си. После я целуна. След което пак я прегърна.

— Половината е от мен, а другата половина от Боти — каза й той. — Много ни липсваше, момичето ми. Вече си отново при нас.

— Знаех, че ще дойдеш, Хюго — каза Катлийн сънливо. — Знаех, че ще дойдеш … и ти дойде. Обичам те, Хюго. През цялото време мислех за теб. И знаеш ли, от това ми ставаше леко. Беше страшно, но на мен ми бе леко. Бях силна…

Фицдуейн се опита да се усмихне. Но беше адски трудно, защото плачеше. Леко й било! Катлийн изглеждаше ужасно и не му се мислеше какви ужаси е преживяла. Детето? Беше твърде хубаво, за да се надява… Но не попита.

Отново я притисна до себе си.

— Обичам те, Катлийн — повтаряше той непрекъснато като в транс.

Накрая тя заспа — медикаментите победиха. Чифуне бе останала да пази „Шедоу №3“. Той се приближи до нея, стисна ръката й с две ръце и тя се усмихна.

— Винаги… — промълви тя просълзена.

— Винаги! — отвърна Фицдуейн. — Винаги…

Двамата се погледнаха право в очите и усетиха, че никога не са били толкова близки, колкото в този момент.

— Хайде да поемаме — каза Фицдуейн.

Колоната от четирите гънтрака тръгна по направление на точката на изтегляне и самолета за вкъщи.

Текуно, Мексико

Наемниците на губернатор Диего Куинтана се състояха главно от мексиканци, но имаше представители и от много други националности.

Родната страна на майор Халифа Шариф бе Либия. Военен талант на майор Шариф не липсваше, но умението му да се ориентира по карта бе минимално. Спокойно можеше да се загуби, докато пресича улицата, и точно поради тази причина в момента се намираше съвсем близо до пистата Арконо, вместо на сто километра западно от нея, както гласеше заповедта. При нормални обстоятелства той би разчитал на уменията на адютанта си, който го държеше повече или по-малко в час, но изстрелът на един недисциплиниран селянин бе сложил край на това удобство. Съсипвайки, освен това, и единствената карта на това ужасно място, с която майор Шариф разполагаше.

Беше дълбоко заспал, когато пристигна нова заповед, а той никак не обичаше да го събуждат толкова рязко. Настроението му падна далеч под нулата и след като чу, че трябва да се готви за действие, поставяйки се под командването на японката Рейко Ошима.

Онази жена! Невероятно. В неговия свят жените също заемаха някакво място, но с подобно разполагаха и козите, и камилите. Той едва ли би се обезпокоил повече, ако трябваше да предаде командването на някое от тези животни.

Псува, вика, търка с разтреперана от яд ръка небръснатата си брадичка, чешейки се енергично навсякъде от пясъка, прахта и пълзящите твари, за които не му се искаше дори да мисли, и се поуспокои донякъде чак когато верният му сержант му донесе чаша горещ, сладък чай.

Един „Ми 4 Хаунд“ си проби път с гръм и трясък през тъмнината и кацна край колоната всред облаци от прах. Чакайки появата на онази ужасна амазонка, той отпи отново от чая и установи, че вече сърба кал. Две минути по-късно командирският му танк и окървавената карта му бяха отнети, а самият той бе натъпкан в един БТР като обикновен редник.

Заела танка, Рейко Ошима поведе колоната е пълна скорост към Фунията — тесния отвор, излизащ към пистата. Хеликоптерът отново бе се издигнал и поел напред да разузнае терена.

Колоната напредваше с прекрасно темпо. Всички машини разполагаха с активни инфрачервени прожектори, които не се виждаха с невъоръжено око, но лъчът им, прорязващ околната тъма и осветяващ земята, бе идеално видим за онези, снабдени със съответните очила за нощно виждане. Това бе наистина доста ефективна техника, освен ако противникът не разполагаше с уреди за установяване на инфрачервено присъствие. Тогава това означаваше да го нападаш, включил всички фарове. Виждаш къде караш, но и всеки те вижда — и то от значително разстояние.