Элмор Леонард - Първобитен град

— Всичко зависи от теб, партньоре.

После се приближи до Скендер и притисна пистолета в главата му.

— Сложи си крака там или ще ти пръсна мозъка.

Санди заговори по телефона:

— Здрасти — каза тя, — ще имаме нужда от линейка. Искам да кажа, имаме нужда от линейка веднага…

Клемънт се върна до котела, вдигна ръце и отново дръпна шалтера. Загледа как стената се задвижи и започна да притиска крака на Скендер към неподвижната част на стената. Албанецът гледаше стреснато, сякаш не можеше да повярва, че това се случва точно на него. Клемънт дръпна шалтера надолу. Когато бръмченето на мотора спря, Скендер се огледа наоколо с пълни със страх и малко надежда очи.

Клемънт каза:

— Искам да ти обясня нещо, приятелю. Разочарован съм, но не съм ти наистина ядосан. В противен случай вече щях да съм натиснал спусъка. Но докато лежиш в болницата с гипсиран крак, не искам да решиш, че можеш да разкажеш за тази случка на полицията, ФБР или някой друг. Ако го направиш, ще те посетя отново и тогава ще натикам тук главата ти, а не крака. Чу ли ме? Кимни, ако си ме разбрал.

Санди каза:

— Не, човекът не е получил инфаркт…

Клемънт дръпна шалтера.

Санди продължи да обяснява:

— Разбира се, че е сериозно…

Когато моторът забръмча, Скендер започна да крещи. Пое си дълбоко дъх, задържа го за момент, после остави звука да излезе. Беше стиснал очи, лицето му изглеждаше изкривено. Викът се надигна и прерасна в ужасяващ писък.

Санди каза в слушалката:

— Хей, това звучи ли ти достатъчно сериозно? Тъпо копеле такова…

Реймънд имаше видение. Или поне така си представяше виденията. Херцог му съобщи, че албанецът е в болница, и в следващия момент Реймънд видя ясно какво ставаше и какво щеше да стане.

Видя как албанците се втурват по петите на Клемънт.

Видя как Клемънт тича да си прибере оръжието, за да се защити.

Видя господин Суити с оръжието, онзи „Валтер П 38“.

Видя Клемънт с пистолета в ръка — оръжието от убийствата на Гай и Симпсън.

Видя себе си — как протяга с ръка своя деветмилиметров „Колт“.

Видя…

Видението избледня. Не беше сигурен дали виденията са винаги точни. Реймънд си заповяда да се върне назад и да огледа всичко отново внимателно, започвайки с бюрото си в стаята на отдела. Спомни си…

Уендъл каза на някого по телефона:

— Известното като факт и онова, в което вярваш, могат да са две различни неща. Искам да разбера какво знаеш.

Норб Брил каза на една жена на средна възраст, седнала пред бюрото му:

— Можем да й помогнем. Давам ви дума като човек.

Жената отвърна нещо и Брил продължи:

— Е, надявам се някой да не я убие.

Хънтър, говорейки с превзет глас, каза на Морийн:

— „Да, тя дойде и каза, че искала да погали животинчето ми.“ И аз си мисля: „Аха, значи този тип е имал нещо с нея преди да я убие“. Нали така звучи?

Морийн се ухили нетърпеливо.

— Не, кучето на този тип седяло в колата, а тя искала да го погали.

Инспектор Херцог влезе и застана до бюрото на Реймънд.

— Спомена ми, че приятелката на Мансел — Санди Стантън — ходела с един от албанците, нали? — попита той.

Точно в този момент Реймънд усети предчувствието. Стомахът му се сви, когато осъзна, че беше забравил да поговори със Скендер, да го предупреди да внимава.

Реймънд каза:

— Скендер Лулджарай…

Херцог потвърди:

— Да, Скендер. Арт Блейни ходил в болница „Хътцъл“ да посети жена си. Минал покрай една стая и видял познато лице. Тома. Арт надникнал вътре и видял Скендер с гипсиран крак. Арт попитал какво става и Тома му отговорил, че Скендер паднал по стълбите.

Реймънд усети безкрайна умора и каза:

— Ох, мамка му.

— Да отидем в кабинета ми — предложи Херцог.

Реймънд получи виденията, докато вървеше към кабинета на инспектора с гледка към реката.

— Щях да му се обадя — каза Реймънд. — Не знам какво съм мислел. Знаех, че му правят постановка, а не му се обадих.

— Тома твърди, че е било злополука — успокои го Херцог. — Може и така да е било.

Реймънд поклати глава.

— Не, ще разбера какво точно е станало, но със сигурност не е било злополука.

— Добре. Имаш предчувствия — каза Херцог, — но повечето се оказват нереални, затова не обръщаш внимание на всичките.

Херцог погледна към таблото, покрито с изрезки от вестници, отразяващи убийствата на Гай и Симпсън.

— Половината от тези новинарски истории са предчувствия и подозрения. Кой уби съдията? На кого му пука? Както забелязваш, едва споменават Адел Симпсън. Всичко е само за съдията и за това какъв кретен е бил. Даваме им малко факти и повечето от тях са доволни, оставят ни на спокойствие и взимат интервюта от хора, които казват: „О, да, познавах съдията доста добре и убийството въобще не ме изненада“. Репортерите не се интересуват дали някога ще разрешим случая. Те бездруго имат за какво да пишат.