Элмор Леонард - Първобитен град

— Не искам да проявявам излишно любопитство, но трябва да се грижа за сестра си. Иначе майка ми ще се върне оттам, където е, и ще ме подлуди. Казах на Санди, че всичко зависи от нея, но ако приятелят й е искрен човек, няма да има нищо против да задоволи съвсем естественото ми любопитство. Казах й, че тя все пак ще бъде госпожа Лулгу…

Санди завъртя очи.

Скендер се обади:

— Лулджарай. Често срещано име. Когато погледнах в телефонния указател, видях там повече хора с името Лулджарай отколкото Мансел. Търсих, търсих, но не видях името ти. Имам и още един въпрос. Защо вие със сестра ти имате различни имена?

— Веднага щом ни погледнеш, можеш да разбереш, че сме от едно семейство — отвърна Мансел. — Е, историята със смяната на името на Санди е доста интересна. Когато беше в Холивуд, точно след конкурса „Мис Свят“…

Скендер закима усмихнато.

— И? — каза той.

Санди се облегна на стола и отново завъртя очи.

— Ще ти кажа нещо — заговори Клемънт. — Харесвам хора с естествена усмивка като твоята. Това показва добър характер.

Клемънт се вторачи в Скендер и кимна замислено. Скендер продължи да се усмихва насила, почти измъчено.

— Ще ти кажа и още нещо — продължи Клемънт. — Бил съм из цялата страна, където ме отведе работата ми, но ако щеш вярвай, ти си първият албанец, когото виждам… Къде живееш сега, Скени?

Скендер отиде до тоалетната, преди да си тръгнат. Клемънт каза на Санди:

— Не успях да се снабдя с пистолет.

Тя изглеждаше доста нервна, което изненада Клемънт.

— Няма нищо — отвърна тя. — Не е задължително да го правиш тази вечер.

— Да бе, не е, мамка му — изруга Клемънт. — Имам само седем долара, а няма къде да спя.

Клемънт се беше залепил за черния кадилак на Скендер и не позволяваше никакви коли да се вмъкнат между тях. Минаха надолу по „Удуърд“, завиха на изток по магистрала „Дейвисън“, после при „Каниф“ се отправиха на запад. На Клемънт му се стори, че се връщат към „Удуърд“. Оня глупак дори не знаеше как да се прибере у дома.

Свиха зад ъгъла и Клемънт паркира зад кадилака пред триетажната сграда с форма на подкова на улица „Кардони“ номер 2781.

Скендер им каза, че живеел тук от четири години. Нанесъл се веднага след като убили брат му. Клемънт се заслуша внимателно, оглеждайки надписите по улицата, и последва Скендер и Санди в сградата.

Клемънт попита дали брат му е бил застрелян и научи, че убийството било извършено от член на някакво друго семейство. Последва дълга, отегчителна история, която Клемънт не разбра. Нещо за скарване в някакъв бар, довело до убийството на брата, после един братовчед и двама от другото семейство били убити, докато накрая онзи тип пристигнал от Югославия и уредил нещата.

По стълбите Клемънт попита Скендер дали той е застрелял двамата от другото семейство. Скендер обаче не го чу или предпочете да пренебрегне въпроса му, обяснявайки на Санди, че все още живеел на първия етаж. Санди го попита защо тогава отиват на втория. Скендер й каза да изчака малко и ще разбере.

Клемънт не можеше да си представи как този кльощав камилар застрелва някого.

Скендер отключи церемониално вратата на десния апартамент и отстъпи назад, за да им направи място да минат. Апартаментът беше доста голям, Клемънт се впечатли от това колко ново изглеждаше всичко вътре. Помисли си, че му прилича на добре подредена витрина, и откри, че не греши.

— За булката ми — съобщи Скендер и се усмихна, разкривайки бели зъби и златни коронки.

За първи път Клемънт успя да го огледа добре. Скендер свали каубойската шапка от главата си и я размаха, представяйки стаята.

— Това е „Средиземноморският апартамент“ на мебелна къща „Ласки“ — каза той.

Клемънт прецени, че Скендер е около шейсет килограма и под метър и седемдесет, макар че косата му го правеше да изглежда по-висок. Албанецът им показа голямата спалня, после стаята за шиене, при което Клемънт се ухили и сбута Санди, после банята в розово и зелено, идеално оборудваната кухня и двете бутилки сливова, които се изстудяваха в хладилника за малкото им празненство.

Санди изглеждаше наистина изненадана.

— Господи, много е хубаво — каза тя.

Клемънт не бързаше. Той я остави да се разходи на спокойствие из апартамента и да докосне малките статуетки на диви животни, листенцата на лампите, оформени като лалета, да огледа двете меки кресла и картината, която изобразяваше малко момиченце с широко отворени очи. По бузата на Санди се търколи едра сълза. Скендер отвори бутилка сливова и я донесе при тях, пъхнал пръсти в три чаши. Отново беше нахлупил каубойската шапка на главата си.