Элмор Леонард - Първобитен град

Отговори мъжки глас:

— „Лафайет“.

— Искам да говоря със сержант Робинсън, моля — каза Реймънд и зачака.

Когато чу гласа на Уендъл, каза:

— Къде сме?

— Имаме обаждане за монтегото — отговори Уендъл. — Казах им да проверят номера му и да го дадат на наблюдателния екип. Виждаш ли проблема обаче?

— Кой по-точно? — попита Реймънд. — Наоколо виждам само проблеми.

— Ако го открият в Оукланд или Мейкъмб, тогава местните ще получат случая — отговори Уендъл. — Ще го приберат, защото шофира без книжка, но не могат да извадят оръжие от колата, освен ако не е оставено на седалката. Но дори да стане така, той ще е вън от нашата юрисдикция, арестуван по някакво смотано обвинение за притежаване на оръжие. Разбираш какво имам предвид, нали?

— Кажи им… — Реймънд се замисли за момент и продължи: — В момента не се тревожа за юрисдикцията. Но трябва да сме сигурни, че доказателството е приемливо в съда. Ако намерим у него пистолет, първо трябва да е точно онзи пистолет, после трябва да докажем в съда, че обискът е бил законен, а единственият начин е, ако го приберем за нарушаване на движението и той не успее да плати гаранцията. Тогава можем да претърсим колата, докато правим списък на вещите му. В противен случай можем само да твърдим, че според нас това е оръжието на убийството. Но какви са основанията ни? Мамка му — изруга Реймънд. — Виждам как отново го изпускаме заради някоя техническа подробност.

— Той бездруго няма да разнася оръжието със себе си — каза Уендъл.

— Вероятно си прав, но какво въобще прави той? Откъде е взел колата? Нещо ново за Санди Стантън?

— Излезе и не се е прибирала.

— Какво каза приятелят ти? Ще ни пусне ли в апартамента?

— Да, господин Едисън се съгласи. Искаше да знае дали имаме заповед за обиск, но му казах, че ти се занимаваш с това.

— Всички вече си знаят гражданските права — отбеляза Реймънд. — Ако видим нещо, което ни върши работа, ще извадим заповед и ще се върнем. Ами буикът?

— Не е помръдвал от мястото си. И никой не се е доближавал до него.

— Добре, звънни на нашите хора. Нека го приберат. Аз ще тръгна оттук след малко.

— Чувам „Комодорс“ — каза Уендъл. — Вие с господин Суити с музика ли се забавлявате?

Реймънд се замисли, после каза:

— Не се тревожи за Клемънт. Имам предвид за задържането му. Просто им нареди да го открият и да стоят залепени за него. Ще се видим след няколко минути.

Реймънд се върна във всекидневната и отново погледна към осветената снимка на мъжа с дългата коса и брадата.

— Кой е този? — запита той. — Твой приятел?

Господин Суити погледна към снимката и каза изненадано:

— На онази снимка ли? Това е Христос. Ти за кого го помисли?

— Това е снимка — отвърна Реймънд.

— Да, но приликата е идеална, нали?

Реймънд кимна, седна и прикова очи в едрия мъж.

— Чувстваш ли се спасен вече? — попита той.

— Надявам се, човече. Имах нужда от спасяване.

— Разбирам какво имаш предвид — каза Реймънд. — Спокойствието не може да се сравни с нищо. Но се страхувам, че може да съм те притеснил. Сега си объркан. Не знаеш дали да се обадиш на Клемънт…

— Чакай малко — прекъсна го господин Суити с измъчен вид. — Защо пък да му се обаждам?

— За да му съобщиш, че съм идвал тук. А също и Санди. Но пък по този начин би се замесил в нещо, нали? Ако искам да си остана спокоен — каза Реймънд, — и особено ако се тревожа за собствения си задник, бих си мълчал. Това е доста по-разумно, отколкото да се замесиш в нещо, нали?

— Ще надигна глас само към небето — каза господин Суити.

— Дори и за това бих помислил два пъти — посъветва го Реймънд. — Човек никога не знае дали някой не го подслушва.

— Да, тъмничко е тук — каза Клемънт, оглеждайки се из „При чичо Дино“. Стените бяха украсени с рога и огледала, от чиито рамки висяха юзди.

— По-тъмно е от повечето заведения в провинцията, но е интимно, нали разбирате? Помислих си, че след като ще водим интимен разговор, можем да го направим на интимно място.

Клемънт се изтегна и вдигна поглед нагоре.

— Само да не беше тоя проклет флипер. Дрънчи като маймуна, която свири на електрически орган — каза той и отново се отпусна. — Ще ти кажа и още нещо. Ако майка ни не беше отнесена от торнадото миналата пролет, щяхме да проведем тази среща в Лоутън.

Санди обясни на Скендер Лулджарай:

— Той има предвид Лоутън, Оклахома.

— Е, по дяволите, той е чувал за Лоутън, нали? А ако не го знае, поне е чувал за Форт Сил… Ето — добави Клемънт, — това ще те накара да се почувстваш у дома.