Майкл Херви - Така го правят в Чикаго

На верандата стояха двама униформени, които потропваха с крака да се стоплят и явно изгаряха от нетърпение да се върнат в патрулката. Те махнаха на Никол, а мен не удостоиха дори с поглед.

Вътре заварихме двама криминалисти, които снемаха отпечатъци от парче дърво, отчупено от кухненската врата. Мястото на проникването. През дупката свиреше леден вятър, но къщата все пак миришеше на бедност. Не на онази бедност, която е обречена да изчезне, отстъпвайки пред упоритите усилия на хората, а на онази, другата, отчаяната бедност, която ги съпътства до края на дните им. Онази, която се предава по наследство на децата като подарък за раждането им.

На хладилника беше залепена листовка на клуба за самотници на Уелс стрийт. Имаше и няколко снимки. Деца в ученически униформи, два сватбени фотоса. Близо до горния край имаше абитуриентска снимка, направена някъде около 1987 г. На нея се виждаше възпълно момиче в бална рокля, украсена с пластмасови рози. Кавалерът липсваше, защото снимката беше скъсана. До нея имаше изрезка от списание с Брад Пит и Анджелина Джоли, изтегнати на морския бряг. Главата на Анджелина беше заменена от главата на възпълното момиче, превърнало се във възпълна жена. Една стрелка сочеше към усмихнатото лице на Брад, а под нея беше изписана думичката ЖРЕБЕЦ. Обхванах всичко това с един-единствен поглед и със задоволство отбелязах, че не съм изгубил навиците си на ченге.

— Натам — промърмори Никол и посочи тесен коридор, покрит с кървави петна. Той водеше към стаята в дъното. Вече бяхме намъкнали ръкавиците и пластмасовите ботуши. Никол заобиколи кръвта и внимателно пристъпи в стаята.

— Здрасти, Винс.

Винс беше олицетворение на съвременно ченге. Латино, някъде между трийсет и трийсет и пет, с късо подстригана къдрава коса, бяла риза и тъмносин костюм, който стоеше отлично на стройната му фигура. На нощното шкафче пред него светеше включен лаптоп, а на колана му, редом с пистолета, беше окачена полицейската му значка.

— Никол.

Винс ме погледна, после отново се извърна към нея. Излязохме в коридора и се насочихме към всекидневната.

— Кой е този?

— Майкъл Кели. Стар приятел и бивш полицай.

Подадох му ръка.

— Приятно ми е.

Той механично протегна ръката си в гумена ръкавица. Както и трябваше да бъде.

— Винс Родригес.

— Майкъл е тук само като наблюдател — поясни Никол. — Проявява силен интерес към програмата.

— Сигурен съм, че е така — промърмори Винс. — Но това е местопрестъпление, Никол.

Приятелката ми протегна ръка и изчетка ръкава на костюма му. Видях го как трепва и отстъпва. Никол потърси погледа ми, после двамата се оттеглиха на няколко крачки встрани. Започнаха да си шепнат, а аз правех усилия да не ги гледам. Отбелязах си да я попитам какви са отношенията й с Винс Ченгето. Няколко минути по-късно се върнаха при мен, и двамата доволни. Или почти доволни. Винс пое инициативата.

— Можеш да останеш, но само ще гледаш. Няма да говориш, няма да пипаш нищо. А ако жертвата има проблем…

— Изчезвам — довърших вместо него аз.

— Точно така. Никол, нека ти разкажа набързо. Точка на проникване — кухненската врата. Жертвата се казва Мириам Хоуп. Имала гост — брат й от Индиана. Гледали телевизия във всекидневната, не чули нищо. Нападателят ги заплашил с нож, завързал брата и го затворил във втората спалня. После се прехвърлил в кухнята за чинии.

— За чинии ли?

— Накарал брат й да легне на пода и закрепил чиниите върху краката и тялото му. Предупредил го, че ако го чуе да мърда, сестра му ще умре. А после и той.

— Това е ново.

— Аха. След това се върнал във всекидневната, завързал Мириам и я изнасилил няколко пъти.

— Колко време?

— Половин час във всекидневната. После я прехвърлил в килера и я накарал да се покачи на пералнята.

— Там също ли я изнасилил?

— Да. Във всекидневната вагинално, а в килера анално и орално. После отново я върнал във всекидневната. Ножът му се плъзгал нагоре-надолу по тялото й. Накрая й резнал гърлото. Съвсем леко, колкото да я уплаши.

— Това ли е всичко? — попита Никол.

— Да. Тя казва, че през цялото време е бил с маска и ръкавици.

Джобният компютър на Винс издаде кратък сигнал. Той се отдалечи, а Никол отвори лаптопа си и започна да пише. След минута-две Винс се върна.

— Използвал ли е презерватив? — попита Никол, без да отмества очи от екрана.

— Тя твърди, че е използвал.

— Бързо ще разберем, когато извършим тестовете. Тя съпротивлявала ли се е?