Том Клэнси - Червеният заек

— Другарю, нуждая се от малко време за цялостна преценка.

— Давам ти два часа — отговори щедро председателят Андропов.

Рождественски стана, отдаде чест и излезе през дрешника в стаята на секретаря.

Кабинетът на полковника беше малък, но самостоятелен, при това на същия етаж. Прозорецът му гледаше към площад „Дзержински“ с оживения трафик и статуята на Железния Феликс. Въртящият се стол беше удобен, а на бюрото си имаше три телефонни апарата, тъй като по някаква причина Съветският съюз не беше успял да се сдобие с мултилинейни апарати. Разполагаше с пишеща машина, която рядко използваше, а предпочиташе да диктува на секретарките. Носеха се слухове, че Юрий Владимирович използвал една от тях за други цели, освен за писане, но Рождественски не вярваше. Председателят беше със здрав морал, за да се занимава с подобни неща. Корупцията не бе неговият начин на живот, което допадаше на полковника. Трудно бе да си лоялен към човек като Брежнев. Рождественски приемаше съвсем буквално логото на своята служба — Щит и Меч на държавата. Работата му беше да защитава своята страна и хората в нея, а те се нуждаеха от защита — понякога дори от членовете на собственото им Политбюро.

Но защо се нуждаеха от защита срещу този свещеник, недоумяваше той.

Изгони тази мисъл от главата си и се съсредоточи върху изпълнението. Обикновено разсъждаваше с широко отворени очи, сякаш гледаше собствените си мисли върху невидим екран.

Първото съображение беше свързано с външния вид на обекта. Папата изглеждаше на снимките висок мъж и обикновено се обличаше в бяло. За по-лесна мишена не можеше да се мечтае. Возеха го в открит автомобил, което го правеше още по-лесен прицел, да не говорим, че колата се движеше бавно, за да го виждат по-добре богомолците.

Кой да е стрелецът? Не офицер от КГБ. Не трябваше да е съветски гражданин. Може би руски изгнаник? КГБ имаше на разположение такива хора из целия Запад като „спящи“ агенти, там се бяха устроили да живеят и чакаха да ги активират… Проблемът бе, че мнозина ставаха местни граждани, пренебрегваха заповедите за активиране и дори уведомяваха местните служби за контрашпионаж. На Рождественски не му харесваше внедряване с подобна продължителност. Беше твърде лесно за агента да забрави кой е и да се идентифицира с прикритието си.

Не, стрелецът трябваше да е отвън, не руснак, нито бивш гражданин на СССР от неруска националност, нито дори чужденец, обучен от КГБ. Най-добре да е някой свещеник — изменник или монах, но такъв човек трудно попадаше в обятията ти, освен в западните филми и телевизионни сериали. В истинския свят на разузнаването такива удобства не съществуваха.

И така от какъв стрелец се нуждаеше? Нехристиянин? Евреин? Мюсюлманин? Атеист щеше да се свърже лесно със Съветския съюз, затова не, не такъв. Да възложи на евреин да го свърши — би било чудесно! Един от богоизбраните. Най-добре израелец. В Израел имаше доста много религиозни фанатици. Беше възможно… но малко вероятно. КГБ имаше мрежа в Израел — много от съветските граждани, които емигрираха там, бяха „спящи“ агенти, но израелското контраразузнаване се славеше със своята ефективност. Възможността една такава операция да се разкрие щеше да е висока, а тя не трябваше да се разкрива. Това изключваше евреите.

Някой откачен от Северна Ирландия. Протестантите там мразеха католическата църква, а един от лидерите им — Рождественски не можа да си спомни името на човека, който приличаше на рекламно лице за бира — беше казвал, че иска папата мъртъв. А май самият той беше пастор. Не, за съжаление, такива хора мразеха Съветския съюз дори повече, тъй като враговете им от ИРА твърдяха, че са марксисти — нещо, с което полковник Рождественски трудно можеше да се съгласи. Ако бяха наистина марксисти, можеше да се възползва от партийната дисциплина и да наеме някой от тях за задачата… но не. От малкото, което знаеше за ирландските терористи, му беше ясно, че да накараш някой от тях да постави партийната дисциплина над етническите съображения, бе прекалено изискване. Примамливо в теоретичен смисъл, но трудноизпълнимо.

Оставаха мюсюлманите. Мнозина бяха фанатици, които имаха толкова общо с фундаменталните ценности на своята религия, колкото папата с Карл Маркс. Ислямският свят беше огромен и страдаше от мания за величие. Но ако му трябваше мюсюлманин, откъде да го вземе? КГБ разработваше операции в много страни с мюсюлманско население, същото се отнасяше и за другите марксистки държави. Х-м-м, помисли си той, това е добра идея. Повечето от съюзниците на Съветския съюз имаха разузнавателни служби под крилото на КГБ.