Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Тайлър остави куфарчето си и се приближи до екрана.

— Виждам модела на издирвателно-спасителни действия, но пък защо да блокират пристанищата ни? — Той помълча, мислейки усилено, докато погледът му проучваше подробно екрана. — Сър, тук не виждам никакви стратегически подводници.

— Те са на пристан — всичките, и в двата океана. Последната „Делта“ акостира преди няколко часа. Но и това е странно — каза Додж, отново поглеждайки екрана.

— Казвате — всичките, сър? — попита Тайлър максимално разсеяно.

Току-що му хрумна нещо. Прожекционният екран показваше „Бремертън“ в Баренцово море, но не и съответния й пристан. Почака няколко секунди за отговор. След като не получи такъв, се обърна и видя, че двамата офицери го наблюдаваха много внимателно.

— Защо питаш, синко? — попита тихо Додж. Когато Сам Додж беше предпазлив, това можеше да бъде предупредителен знак за намеренията му.

Тайлър си помисли за това в продължение на няколко секунди. Той беше дал дума на Райън, че няма да издава тайната. Дали би могъл да формулира отговора си така, че хем да не я издаде, хем да разбере това, което му трябваше? Да, би могъл, реши той. Присъщо на характера на Скип Тайлър беше да разнищва нещата и веднъж като се захванеше с някакъв проблем, душата му не му даваше мира, докато не го проучеше докрай.

— Адмирале, те пуснали ли са в плаване подводница с балистични ракети, чисто нова?

Додж се изпъна и застина на мястото си. Въпреки това нямаше как да не погледне в очите по-младия офицер. Когато проговори, гласът му беше леден.

— Капитане, откъде точно разполагате с такава информация?

Тайлър Поклати глава.

— Съжалявам, адмирале, но нямам право да ви кажа. Тя е от тези, които са засекретени по отдели, сър. Мисля, че е от тези, които би трябвало да узнаете, и ще се опитам да направя това за вас.

Додж опита друг подход.

— Скип, ти някога работеше за мен. — Адмиралът имаше тъжен вид. Беше нарушил правило, за да покаже нещо на свой бивш подчинен, защото го познаваше добре и съжаляваше, че сега нямаше авторитета, за който така усилено се беше борил. Тайлър фактически беше цивилно лице, макар че костюмите му още бяха във флотско синьо. Най-лошо обаче беше, че самият той знаеше нещо. Додж му беше разкрил известна информация, но Тайлър нямаше да му отговори със същото.

— Сър, дал съм дума — каза извинително Скип. — Ще се опитам информацията да стигне до вас. Обещавам ви, сър. Може ли да използвам телефона?

— От външния кабинет — отряза го Додж. Пред тях имаше четири телефона.

Тайлър излезе и седна на секретарското бюро. Извади бележника си от джоба и набра номера от картичката, която Райън беше му оставил.

— Акър — отговори женски глас.

— Може ли да говоря с доктор Райън, моля ви?

— Доктор Райън не е тук в момента.

— Тогава… дайте ми, моля ви, адмирал Гриър.

— Един момент, моля.

— Джеймс Гриър? — Зад гърба му беше Додж. — За него ли работиш?

— Гриър на телефона. Вашето име Скип Тайлър ли е?

— Да, сър.

— Имате онази информация за мен?

— Да, сър, имам я.

— Къде сте?

— В Пентагона, сър?

— О кей, искам ви веднага тук. Нали знаете как да намерите мястото? Часовоите на главния вход ще ви очакват. Тръгвай, синко. — Гриър затвори телефона.

— За ЦРУ ли работиш? — попита Додж.

— Сър… не мога да ви отговоря. Моля да ме извините, сър, но трябва да предам една информация.

— Тази, която научи от мен ли? — поиска да узнае адмиралът.

— Не, сър. Аз вече я знаех, когато влязох тук. Това е самата истина, адмирале. И ще се опитам да я получите и вие.

— Обади ми се — заповяда Додж. — Ние ще сме тук цялата нощ.

Шофирането нагоре по „Джордж Вашингтон Паркуей“ се оказа по-лесно, отколкото очакваше. Разнебитената стара магистрала беше пълна с хора, тръгнали по магазините, но той караше колата с постоянна, съвсем бавна скорост. Спря и слезе пред изхода, на който трябваше, и се оказа пред будката на часовоя на входа за ЦРУ откъм магистралата. Бариерата беше спусната.

— Вашето име Тайлър, Оливър У. ли е? — попита часовоят. — Документ за самоличност, моля.

Тайлър му подаде пропуска си за Пентагона.

— О кей, капитане. Прекарайте колата си непосредствено до главния вход. Там ще ви посрещнат.

Още две минути до главния вход през празни паркинги, заледени от стопения сняг, паднал вчера. Въоръженият часовой, който го очакваше, се опита да му помогне да слезе от колата. Тайлър не обичаше да му помагат и го отстрани. Под брезентовия навес на главния вход го очакваше друг. Насочиха ги направо към асансьора.