Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Това е доста обезпокоително, господин президент. Нали разбирате, в нашата флота, както и във вашата, службата на атомна подводница се счита за особено важна, поради това онези, които биват избирани за нея, са от нашите най-добри и доверени хора. В този конкретен случай няколко члена на екипажа, т.е. от офицерите, са синове на висши партийни ръководители. Един от тях даже е син на член на Централния комитет — не мога да назова името му, разбира се. Усилията на съветската флота да намери синовете си са разбираеми, макар че, трябва да призная, малко в разрез с дисциплината. — Арбатов изиграваше разкошно смущението си, говорейки така, сякаш доверява дълбока семейна тайна. — Затова се е получило нещо, което вашите хора наричат операция „с всички възможни средства“. Както несъмнено ви е известно, практически тя е започнала предишната нощ.

— Разбирам — каза съчувствено президентът. — Сега се чувствам малко по-добре, Алекс. Джеф, мисля че денят вече достатъчно е напреднал, за да ни налееш по нещо. Алекс, за теб бърбън, нали?

— Да, сър, благодаря ви.

Пелт отиде при шкаф от палисандрово дърво до отсрещната стена. В античната орнаментирана мебел имаше малко барче, съдържащо и кофичка с лед. Зареждаха го всеки следобед. Президентът обичаше да пийва по една-две чашки преди вечеря, с което още веднъж напомняше на Арбатов за съотечествениците му. Доктор Пелт беше натрупал богат опит като барман на президента. След няколко минути се върна, носейки три чаши.

— В интерес на истината, ние подозирахме, че това е спасителна операция — каза той.

— Просто не знам как смеем да караме нашите млади хора да носят такава служба. — Президентът отпи от чашата си. Арбатов се зае сериозно със своята. На коктейли при американците често беше споменавал, че предпочита американски бърбън пред родната си водка. Може би наистина това беше вярно. — Мисля, че загубихте вече две атомни подводници. Тази вашата коя е — трета, четвърта?

— Не знам господин президент. Предполагам, че вие сте по-добре осведомен от мен по този въпрос. — Президентът отбеляза, че Арбатов днес за първи път казва истината. — Но съм абсолютно съгласен с вас, че такава служба е опасна и изисква много качества.

— Колко човека са на борда й, Алекс? — попита президентът.

— Нямам представа. Предполагам, че стотина. Никога не съм се качвал на военно-морски плавателен съд.

— И все хлапаци, вероятно, както е в нашите екипажи. Тъжно обобщение е и за двете ни страни, че взаимните ни подозрения трябва да обричат на такива рискове толкова много от най-добрите ни момчета, като знаем, че някои може и да не се върнат. Но — как да постъпваме другояче? — Президентът замълча и се обърна към прозорците. Снегът по Южната алея се топеше. Време беше да направи втория си намек.

— Ако можем да ви помогнем с нещо — предложи той, опипвайки почвата. — Ами да, може би ще можем да извлечем полза от тази трагедия, като възможност да намалим малко тези подозрения. Вероятно можем да постигнем нещо полезно от тази ситуация, като демонстрираме, че отношенията ни наистина са се подобрили.

Пелт се обърна настрана, търсейки лулата си. През дългогодишното им приятелство никога не можа да разбере как президентът успява да извлече толкова полза от обстоятелствата. Пелт се беше запознал с него във Вашингтонския университет, докато завършваше основния си предмет — политология, а президентът беше абсолвент по право. По онези времена първият човек на държавата беше ръководител на драматичен кръжок. Аматьорските му занимания с театрално изкуство определено бяха спомогнали за кариерата му на юрист. Говореше се, че не един мафиотски главатар е бил прибран на топло благодарение на чиста риторика. Президентът я считаше за най-искрената си изява.

— Господин посланик, предлагам ви подкрепата и възможностите на САЩ за намирането на вашите изчезнали сънародници.

— Това е много любезно от ваша страна, господин президент, но…

Президентът го спря с вдигната ръка.

— Без „но“, Алекс. Ако за едно такова нещо не можем да си сътрудничим, как да се надяваме на взаимно сътрудничество при по-сериозни неща? Ако не ме лъже паметта, миналата година, когато един от нашите самолети, патрулиращи над океана, катастрофира близо до Алеутските острови, един от вашите риболовни кораби (всъщност беше разузнавателен траулер) прибра екипажа и спаси живота на хората. Алекс, ние сме ви длъжници за това, за нас това е въпрос на чест и Съединените щати не искат да се говори за тях като за неблагодарници. — Той направи пауза за постигане на необходимия ефект. — Те вероятно всичките са загинали, както предполагате. Не ми се струва, че шансовете за оцеляване при катастрофа с подводница са повече от тези при самолетна злополука. Но поне семействата на екипажа трябва да знаят. Джеф, нима не разполагаме с някакво специализирано оборудване за спасителни операции при авария с подводници?