Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Документът, който Райън четеше, беше отпреди двайсет часа. Бяха минали пет часа, докато филмът стигне до американското посолство в Москва и бъде предаден незабавно на шефа на централата от опитен полеви офицер и бивш репортер на „Ню Йорк Таймс“, който работеше под прикритието на пресаташе. Той сам проявил филма в личната си тъмна стаичка. Трийсет минути след получаване на филма пресаташето проверил петте експонирани кадъра през лупа и изпратил светкавично съобщение във Вашингтон, че донесение от Кардинала е на път. След това преписал съобщението от филма на хартия върху собствената си механична пишеща машина, превеждайки го в движение от руски. Тази мярка за сигурност елиминираше едновременно ръкописа на агента и — перифразирайки го автоматично при превода — всякакви присъщи за езика му характеристики. След това филмът бил изгорен, докладът — сгънат и напъхан в метален контейнер, приличащ на табакера. Контейнерът бе снабден с малък взривен заряд, който избухваше при неправилното му отваряне или силно раздрусване — две донесения на Кардинала бяха загубени при случайно изпускане на контейнерите им. След това шефът на централата занесъл контейнера на куриера при посолството, който вече си беше запазил място за тричасовия полет на АЕРОФЛОТ до Лондон. На летище Хийтроу куриерът спринтирал, за да се качи на Боинг-747 на ПанАм до международното летище Кенеди в Ню Йорк, където хванал редовната линия до държавното летище на Вашингтон. В осем сутринта дипломатическата поща се намираше вече в Държавния департамент. Там офицер на ЦРУ взе контейнера, закара го незабавно в Ленгли и го предаде на директора на централното разузнаване. Контейнерът беше отворен от преподавател в техническия отдел на ЦРУ. Директорът направи три копия на личната си копирна машина и изгори донесението в пепелника си. Тези мерки за сигурност се бяха сторили на няколко от наследилите кабинета на директора на централното разузнаване като смешни. Смеховете им прекъсваха след първия доклад на Кардинала.

Райън прочете доклада, върна се на втората страница и я прегледа отново, поклащайки замислено глава. Документът „Уилоу“ подкрепяше нежеланието му да научи как разузнавателните сведения стигат до него. Затвори папката и я подаде обратно на адмирал Гриър.

— Господи, сър!

— Джак, зная, че не трябва да го казвам, но това, което току-що прочете, не трябва да става достояние на никого. Нито на президента, нито на сър Базил, нито на Господа, дори да го поиска! На никого без разрешението на директора. Разбра ли? — гласът на Гриър не беше загубил заповедническия си тон.

— Да, сър — кимна с глава Райън като ученик.

Съдията Мур извади пура от джоба на куртката си и я запали, взирайки се през пламъка в очите на Райън. Съдията, както говореха всички, бил на времето си страховит полеви офицер. Работил с Ханс Тофт по време на Корейската война и спомогнал за изпълнението на една от легендарните мисии на ЦРУ — изчезването на норвежки кораб, превозващ медицински персонал и лекарствени средства за китайците. Загубата забавила китайската офанзива с няколко месеца, спасявайки живота на хиляди американски и съюзнически войници. Целият китайски персонал и норвежкият екипаж се изпарили. Операцията била сделка в простата аритметика на войната, а моралността й била съвсем различна работа. По тази или може би друга причина Мур скоро след това напуснал държавната си служба и станал адвокат в родния си Тексас. Кариерата му била блестяща и от преуспяващ съдебен адвокат се издигнал до виден апелативен съдия. Преди три години бил повикан отново в ЦРУ заради уникалната му способност да съчетава абсолютна лична почтеност с опит в тайните операции. Съдията Мур криеше дипломата си на правист от Харвард и високо организирания си ум зад фасадата на каубой от Западен Тексас, нещо, което никога не е бил, но с успех имитирал.

— И така, доктор Райън, какво мислите? — попита Мур едновременно с влизането на заместник-директора по операциите. — Здрасти, Боб. Ела насам. Току-що показахме на Райън папката на „Уилоу“.

— Ами? — Ритър приближи стол, притискайки Райън в ъгъла. — И какво мисли русокосото момче на адмирала по въпроса?

— Господа, допускам, че всички вие приемате информацията за достоверна — каза предпазливо Райън, получавайки в отговор утвърдителни кимвания. — Сър, дори тези сведения да бяха предадени на ръка лично от Архангел Михаил, пак щеше да ми е трудно да им повярвам, но след като вие, господа, твърдите, че са сигурни… — Бяха му поискали мнението, но проблемът се състоеше в неправдоподобността на заключението му. Е, реши той, щом съм стигнал дотук с изразяване на честното си мнение…