Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Усмихна се на себе си. Това със сигурност беше по-добро, отколкото да лети със своя DC-9 от Вашингтон до Провидънс и Хартфорд и обратно за американската гражданска авиация! Ричардсън, който навремето беше пилот на изтребител, беше напуснал службата си преди осем години, защото копнееше за по-високите заплати и бляскавия живот на пилотите от гражданската авиация. Беше пропуснал Виетнам, а в гражданската авиация голяма част от неговите способности не бяха необходими, в нея липсваше треската от плъзгането по върховете на дърветата.

Доколкото знаеше, досега Глигана не беше използван за морски атаки — другата част от посланието. Не беше учудващо, че той щеше да бъде добър в тази роля. Неговите противотанкови муниции щяха да бъдат ефикасни срещу кораби. Оръдията и касетъчните му бомби „Рокай“ бяха създадени да разкъсват бронирани танкове и Ричардсън нямаше съмнения какво щяха да направят на военните кораби с техните тънки корпуси. Прекалено лошо беше, че цялата история не е несериозно. Време беше все пак някой да даде на Иван един урок.

Сензорната лампичка на радара на неговия приемник за заплаха мигна. Това беше радар в обхват S, най-вероятно предназначен за търсене на надводни цели и все още недостатъчно мощен, за да се отрази и върне. Руснаците нямаха въздушнопреносими радари, а техните корабни системи имаха ограничен обхват поради кръглата форма на Земята. Лъчът беше точно над главата му и той улавяше неясния му край. Щеше да бъде по-лесно да се прикрият, ако летяха вместо на тридесет на петнадесет метра, но заповедите им забраняваха.

— „Лайнбекър“, тук „Сентри-Делта“. Разпръснете се и се насочвайте към целта — дойде заповед от АУАКС.

Самолетите А-10 нарушиха плътния си строй с дистанция от по няколко метра и се разпръснаха в строй за атака, при който между самолетите имаше по няколко мили. Заповедите бяха да се разпръснат на разстояние от тридесет мили. За около четири минути. Ричардсън погледна своя електронен часовник. Мисия „Лайнбекър“ се движеше точно навреме. Зад тях „Фантом“ и „Корсар“ от основната ударна група щяха да завият към руснаците само за да привлекат вниманието им. Скоро трябваше да ги види…

Виждаше малки точици на хоризонта — външната стена от ескадрени миноносци „Удалой“ и „Современний“. Офицерът, водещ брифинга, им беше показал силуети и снимки на военните кораби.

Приемникът за заплаха изписука. Лъч от радар за насочване на ракети с обхват X току-що се беше плъзнал по самолета, беше го загубил и сега отново се опитваше да установи контакт. Ричардсън включи своите ЕП (електронно противодействие) системи за заглушаване. Ескадрените миноносци сега бяха само на пет мили. Четиридесет секунди. Останете си слепи, другари, помисли си той.

Започна да прави резки маневри със самолета, като лъкатушеше нагоре, надолу, наляво, надясно, без да следва определен модел. Беше само игра, но нямаше смисъл да улеснява Иван. Ако всичко това беше истинско, неговите Глигани щяха да се стрелкат зад ято от антирадарни ракети и щяха да са придружени от самолетите „Уайлд Уизъл“, които щяха да се опитват да унищожат съветските системи за ракетен контрол. Сега нещата се развиваха много бързо. Един ескадрен миноносец се надигна на екрана точно на пътя на самолета и Ричардсън бутна руля, за да може да се размине безопасно с него на около четвърт миля. Две мили до „Киров“ — осемнадесет секунди.

Радарите на Ричардсън показваха увеличен образ. Екранът се изпълваше от пирамидалната мачта радар на „Киров“. Виждаше мигащите сигнални светлини навсякъде около бойния кръстосвач. Ричардсън зави още надясно. Трябваше да преминат точно на сто метра от кораба, нито повече, нито по-малко. Неговият Глиган щеше да профучи над носа, а другите — над кърмата и по дължината от двете страни на кораба. Не искаше да минава прекалено близо. За всеки случай майорът провери дали системите за контрол на огъня поддържат прицела. Нямаше смисъл да пропуска целта си. По това време при истинска атака той щеше да натисне спусъка и поток метални късове щеше да прониже леката броня на ракетните складове на носа на „Киров“ и ракетите повърхност-въздух и крилатите ракети щяха да избухнат в огромно огнено кълбо, пробивайки надстройките сякаш бяха от хартия.

На петстотин метра пилотът зареди осветителните ракети, които бяха прикрепени към ПНСНИП.

Сега! Той натисна ключа и от самолета излетяха шест мощни магнезиеви осветителни ракети с парашут. След секунди го последваха и останалите три изтребителя от полета „Лайнбекър“. Изведнъж „Киров“ се оказа в огромна рамка от синьо-бяла магнезиева светлина. Ричардсън дръпна лоста назад и влезе в изкачващ се завой зад крайцера. Ярката светлина го заслепи, но той успя да види грациозните линии на цепещия развълнуваното море съветски боен кораб с хората, тичащи като мравки по палубата му.