Том Клэнси - Реална заплаха

— Добре — скептично каза Кътър. — Ами какво ще стане, ако по-късно започне да страда от угризения и…

— Той ми каза, че ще изпозастреля всички копелета, ако поискаме това от него. Един наркоман е убил неговата майка. Иска да си отмъсти и счита, че този начин е добър. Във военновъздушната база Еглин се провеждат много други сериозни проекти. Неговият изтребител не участва в проекта за радарите с ниска вероятност от прехващане. Два други самолета носят радара и ние сме избрали екипажите. Тяхната история е подобна. И не забравяй, че след като осъществим прехващането от изтребителя, самолетът с радара изключва системите си и изчезва. Така че ако Бронко — така се казва хлапето — трябва да размаже тръгналия към вътрешността контрабандист, никой няма да узнае. След като се приземят, екипажите на самолетите ще бъдат сплашени до смърт. Самият аз разработих подробностите по тази част. Ако трябва някои хора да изчезнат — мисля, че няма да се наложи, — можем да го уредим. Тамошните морски пехотинци до един са обучени за специални операции. Един от хората ми ще се преструва на офицер от ФБР, а съдията, при когото ги водим, е човекът, когото президентът…

— Тази част ми е известна. — Кътър се замисли за странния н чин, по който се развиват идеите. Първо президентът беше направил една нетърпелива забележка, след като научи, че братовчед на негов близък приятел починал от прекомерна доза наркотик. Кътър бе разговарял за това с Ритър, хрумна му идея и я спомена н президента. Месец след това започна оформянето на план. След още два месеца планът получи завършен вид. Президентът написа таен документ за финансиране, който сега се намираше в папки документът имаше само четири копия, всяко от които бе заключено на сигурно място. Сега нещата започваха да се движат. Помисли си страхливо, че времето за колебание и отказване вече беше минало. Участваше във всички обсъждания на плана и въпреки то операцията някак си неочаквано и за него беше стигнала до пълно развитие…

— Има ли нещо, което може да се обърка? — попита адмиралът.

— Ами в областта на операциите всичко може да се обърка. Само преди няколко седмици една шокова операция се провали поради незаконен обрат на…

— Вината беше на КГБ — каза Кътър. — Джеф Пелт ми разказа случая.

— Не сме застраховани. Човек се осира, както казват. Направили сме каквото можем. Всеки аспект на операцията е категоризиран. Например по онази част, която се провежда във въз ха — пилотът на изтребителя не познава радарния самолет и хората в него. За двете страни всичко е само позивни сигнали гласове. Хората на земята не знаят какви самолети са ангажирани. Хората, които вкарваме в страната, ще получават инструкции от спътниковата радиоапаратура — те дори няма да знаят откъде се излъчва информацията. Онези, които ще ги внедрят няма да знаят нито защо отиват там, нито откъде им е наредено. Само шепа хора ще знаят всичко. Общият брой на посветените е по-малък от сто, и само десет души са наясно с цялата история. Не мога да направя нещата по-сигурни. Сега се намираме на етапа, когато или трябва да дадем ход на мисията, или не. Това е ваше решение, адмирал Кътър. Предполагам — добави за ефект Ритър, — че си информирал президента напълно.

Кътър трябваше да се усмихне. Не се случваше често, дори във Вашингтон, човек да говори истината и в същото време лъже.

— Разбира се, мистър Ритър.

— В писмен вид — допълни Ритър.

— Не.

— В такъв случай отменям операцията — тихо каза заместник-директорът по оперативните въпроси. — Не искам този случай да тежи на моя врат.

— А аз искам ли? — отбеляза Кътър. Не допусна в гласа му да се прокрадне гняв, но тонът му достатъчно ясно показа какво мисли. Ритър предприе маньовър, който се очакваше.

— Съдията Мур го изисква. Би ли предпочел самият той да попита президента?

Кътър беше хванат натясно. В края на краищата работата му беше да защитава президента. Правил бе опити да прехвърли тази отговорност върху Ритър и съдията Мур, но се оказа победен в собствената си канцелария. Някой трябваше да бъде отговорен за всичко. Независимо дали има бюрокрация, или не, накрая всичко се свежда до един човек. Това доста приличаше на играта с музикалните столове 29 29 Детска игра, при която някой пее или свири, а децата тичат около редица столове. Когато музиката внезапно спре, децата трябва да седнат. Който остане без място, „изгаря“. — Б.пр. . Винаги някой оставаше прав. За него казваха, че губи. Въпреки всичките си умения адмирал Кътър се оказа без стол при последната игра. Разбира се, обучението му във флотата го бе научило да поема отговорност, но въпреки че Кътър наричаше себе си военноморски офицери мислеше за себе си като такъв, отговорността представляваше нещо, което успяваше да избегне от години. Службата в Пентагона го позволяваше, а в Белия дом беше още по-добре. Но сега отново отговорността падаше върху него. Не се беше чувствал толкова уязвим, откакто кръстосвачът му за малко не се бе забил в танкера по време на презареждане. Кътър си спомни, че тогава заместникът му подаде нужната команда на рулевия. Жалко, че кариерата му завърши до звание капитан, но Ед просто не притежаваше онова, което е необходимо, за да стане адмирал…