Том Клэнси - Всички страхове

— Мамка му! — извика отново пилотът, тръпнещ от напрежение. — До Голан и обратно няма да ми трябва допълнителен резервоар.

— Мога да го сваля, но ще трябва да изчакаш още няколко минути.

Моти се замисли за момент. Сабра 3 3 Сабра — прозвище на родените в Израел евреи. — Бел.прев. от северен кибуц и пилот само от пет месеца, той видя, че колегите му се качват в самолетите. Сирийците напредваха към родния му дом и младежът внезапно се изплаши, че ще изостане още при първата си бойна мисия.

— Майната му! Ще го свалиш, когато се върна — втурна се нагоре по стълбата Задин.

Инспекторът го последва, закопча колана и провери уредите на рамото му.

— Готов си, Моти. Пази се!

— Гледай, когато се върна, да е останал чай — ухили се младежът с цялата жестокост, на която е способно едно дете.

— Искам само да ми върнеш самолета обратно, менкин 4 4 Менкин (ивр.) — хлапе, малкия. — Бел.прев. — тупна го инспекторът по шлема. — Мазелтов! 5 5 Мазелтов! (ивр.) — Щастие, късмет! — Бел.прев.

Инспекторът скочи на пистата, махна стълбата и огледа самолета за последен път. Моти включи двигателите, намали газта и започна да проверява уредите. Горивото и температурата бяха нормални. Всичко бе точно както трябваше. Той погледна към сигналиста и му даде знак, че е готов. После свали сенника, хвърли последен поглед към инспектора и му махна с ръка.

Въпреки осемнадесетте си години Задин не бе млад пилот в израелските ВВС. Още преди четири години бързите рефлекси и агресивността му бяха привлекли вниманието на израелските военни. Според тях той щеше да се превърне в чудесен пилот. Моти обаче трябваше да води упорита борба, за да заслужи мястото си в най-добрите военновъздушни сили на света. Той обичаше да лети. Още като дете бе видял тренировъчен полет на един от първите израелски самолети Bf-109 и оттогава небето го бе пленило. Обичаше и своя скайхоук. Той бе идеалният самолет, даващ възможност на пилота да покаже майсторството си. Не като онези електронни чудовища фантомите. А-4 беше хищник, който реагираше и на най-лекото докосване на лоста. А сега щеше да влезе в бой. Моти не изпитваше никакъв страх. Дори и за момент не му мина през ума, че може да изгуби живота си. Като всеки юноша той бе сигурен в собственото си безсмъртие — качество, абсолютно необходимо за пилотите на бойни самолети. Въпреки всичко времето бе хубаво. За пръв път виждаше такава кристална утрин. Чувстваше, че е прекомерно напрегнат. Сетивата му регистрираха всичко. Спомни се за чашата силно кафе, което бе изпил, за прашния въздух в Беершеба. Сега усещаше мъжествената миризма на моторно масло и кожени дрехи в кабинета, чуваше тишината в ефира на радиостанцията и чувстваше послушния лост в ръцете си. Това бе най-щастливият ден в живота на Моти Задин. Той дори и за момент не си помисли, че съдбата няма да му подари друг такъв.

Ескадрилата от четири самолета достигна до края на пистата в идеален ред. Това беше добра поличба! Щяха да се насочат на север. Враговете бяха само на петнадесет минути път от тях. По заповед от двадесет и една годишния си командир пилотите отвориха дроселите, освободиха спирачките и се издигнаха в хладното спокойно утринно небе. Само след секунди те вече набираха височина. Трябваше де се издигнат на хиляда и петстотин метра, като внимават да не засегнат гражданските полети на международното летище „Бен Гурион“. Въпреки войната, напълно в абсурдния стил на живот в Близкия изток, летището все още продължаваше да приема и изпраща полети.

Капитанът подаваше обичайните си команди. Също като на тренировъчен полет: сгъстете се, проверете моторите, оръжието, електрическите системи. Внимавайте за мигове и за наши. Вижте дали лампичката на защитното ви устройство свети зелено. Петнадесетте минути от Беершеба до Голан изминаха бързо. Задин напрегна поглед, за да види вулканичните скали, И които бе умрял брат му. Преди шест години Израел бе отнел Голанските възвишения от Сирия. „Сирийците няма да си ги върнат“ — каза си Моти.

— Внимание! Обърнете се надясно. Курс нула-четири-три. Цел — танковите колони, които са на четири мили източно от линията. Горе главите. Отваряйте си очите за ракети и за опасност от земята.

— Шефе, тук Четвърти. Виждам танкове. На един часа — докладва спокойно Задин. — Приличат ми на наши.

— Добре, Четвърти — отвърна капитанът. — Наистина са наши.

— Имам сигнал. Предупреждение за ракети — извика някой.