Том Клэнси - Всички страхове

И това бе самата истина. Странното в случая е, че освен във военните училища никъде другаде по света тази епична битка не се помни. Както и в случая с Шестдневната война от 1967 година, и тук се запомниха по-бляскавите операции на Синайския полуостров. Именно форсирането на Суецкия канал, битката при „Китайската ферма“ и обкръжаването на Трета египетска армия привлякоха световното внимание. Жестоките сражения на Голанските възвишения, водени на самия праг на Израел, сякаш бяха забравени. Въпреки това оцелелите войници от двете бригади осъзнаваха какво точно са направили за родината си. Офицерите им пък с чиста съвест можеха да свидетелстват пред всички, които са наясно с думите „умение“ и „храброст“, че битката за Голанските възвишения ще остане в световната история наравно с битките при Термопилите, Бастон 1 1 Град в Белгия, където се е състояла една от големите битки между съюзническите войски и германската армия през Втората световна война (дек.1944-ян.1945) — Бел.прев. и Глоучестър Хил.

Всяка война познава много иронии на съдбата и в това отношение Октомврийската не направи изключение. Както е с повечето героични отбрани, тази също бе напълно безсмислена. Израелците бяха изтълкували погрешно разузнавателните сведения. Всъщност само за дванадесет часа те можеха да коригират плановете си и да изпратят необходимите подкрепления, които биха предотвратили касапницата на Голанските възвишения. Тогава нямаше да има нужда от героична отбрана. Нямаше да има нужда да се жертва огромен брой танкисти и пехотинци. Броят на загиналите се оказа толкова голям, че измина цяла седмица, преди гордата, но обляна в кръв нация да научи колко са паднали, за да я защитят. Ако разузнавателната информация бе взета под внимание, сирийците щяха да бъдат посечени още преди да са достигнали до „Пурпурната линия“. Разточителната им колекция от танкове и оръдия нямаше да може да ги спаси. А всеки знае, че клането винаги е безславно. Причината за несполуката на разузнаването така и но се изясни. Дали легендарният „Мосад“ не бе успял да разгадае плановете на арабите? Или пък израелските политици не бяха обърнали внимание на предупреждението му? Тези въпроси веднага привлякоха вниманието на световната преса. Причината бе форсирането на Суецкия канал от Египет, което доведе до пробив в прехвалената отбранителна линия „Бар-Лев“.

Години по-рано далновидните по правило израелски генерали бяха допуснали друга основна грешка. И въпреки че тя бе също толкова сериозна, колкото и грешката на разузнаването, значимостта й остана на по-заден план. При цялата си огнева мощ израелската армия имаше оскъдно количество далекобойни оръдия. Това личеше особено добре на фона на съветските стандарти. Вместо да се запасят със самоходни полени оръдия, израелците се бяха спрели на мортирите с малък обсег на действие и на атакуващата авиация. Вследствие на тона израелската артилерия на Голанските възвишения бе в съотношение едно към дванадесет с арабската армия. Тя стана обект на унищожителен огън и се оказа неспособна да помогне на обкръжените пехотинци. Грешката костваше на израелците много убити.

Както и повечето печални грешки, тази бе допусната от интелигентни мъже с добри намерения. Бомбардировачът, който защитаваше Голан, можеше само час по-късно да сипе огън и смърт над Суец. Израелските военновъздушни сили бяха първата модерна авиация, която разбра цената на времето. Обслужващите екипи на летищата действаха не по-бавно от механиците в боксовете на „Формула 1“. Тяхната бързина и сръчност, чудесно съчетана с ударната сила на самолетите, превръщаше израелските военновъздушни сили в могъщ и бързоподвижен инструмент. Именно това правеше един „Фантом“ или „Скайхоук“ по-ценен от дузина далекобойни оръдия.

Израелските офицери обаче не бяха взели под внимание обстоятелството, че не някой друг, а именно Съветският съюз въоръжаваше арабите. Руснаците не бяха пропуснали да снабдят клиентите си със собствените си тактически изобретения. Необходимостта да се борят със смятаните за по-добри оръжия на НАТО бе превърнала съветските конструктори на ракетите земя-въздух в едни от най-добрите в бранша. За руснаците Октомврийската война представяше чудесен шанс да изпробват най-новите си тактически оръжия. И те не го пропуснаха. За целта въоръжиха арабските си клиенти с ракети земя-въздух, за които северновиетнамците и Варшавският договор можеха само да мечтаят. Синхронизираната организация от зенитни батареи, радарни системи и ракети земя-въздух, разгърната на широк фронт, прочистваше въздушното пространство от неприятеля и гарантираше сигурността на сухоземните операции. Офицерите и войниците, обслужващи тези установки, бяха получили солидна подготовка предимно в Съветския съюз. Инструкторите им се бяха постарали да предадат както своя, така и виетнамския опит, натрупан от сблъсъка с американската тактика и технология. В края на краищата от израелците се очакваше да действат точно по този начин. От всички арабски войници в Октомврийската война единствено артилеристите изпълниха задачите си. В продължение на два дни израелските военновъздушни сили бяха ефикасно неутрализирани. И това щеше да бъде напълно достатъчно, стига, разбира се, пехотинците също да бяха постигнали целта си.