Том Клэнси - По заповед на президента

— Ние претърпяхме значителни икономически щети. Чуждестранните ни инвеститори отново са притеснени, а отливът на капиталите ни изправя пред някои много сериозни трудности. Как мислите, дали това не е бил планът им?

— Господин министър, ако зад всичко случило се до този момент се крие това, защо ще ме молят да летя при вас?

— Очевидно маневра за отвличане на вниманието — отвърна външният министър преди колегата му да си отвори устата.

— Дори и така да е, с каква цел? — настоя Адлер. По дяволите, и онези, и тези бяха китайци. Може би за тях щеше да е по-лесно да отгатнат.

— Ситуацията пак не е от розовите — въздъхна министърът на отбраната. — Все едно да живееш в замък с ров с вода. От другата страна на рова има лъв. Лъвът иска да ни убие и да ни изяде. Не може да прескочи рова и го знае, но въпреки това непрекъснато прави опити. Мисля, че разбирате загрижеността ни.

— Да, разбирам — увери го държавният секретар. — Ако КНР намали активността си, ще последвате ли и вие примера им? — Дори и да не бяха в състояние да разберат какво се крие зад поведението на КНР, може би щяха да успеят да укротят положението.

— По принцип да. Точно как, това е вече технически въпрос от компетенцията на моя колега. Няма да се държим като магарета.

Цялото пътуване всъщност бе само за да бъде произнесена тази реплика. А сега Адлер трябваше да лети обратно в Пекин, за да я предаде. Напред, назад…

В «Хопкинс» си имаха детска забавачница, в която освен хората на щат работеха и няколко студенти, специализиращи детски болести. Кейти влезе, огледа се и остана доволна от пъстрата компания. Зад нея имаше четирима агенти — и за ХИРУРГ, и за ПЯСЪЧНИК. ХИРУРГ започваше поредният ден. Кейти бе подскачала от радост, докато се возеха на хеликоптера. Днес щеше да завърже още няколко приятелства, но довечера, майка й знаеше много добре, щеше да пита къде е госпожа Марлен. Как може човек да обясни на едно още ненавършило три години дете какво е смъртта?

Тълпата аплодираше с нещо повече от обичайната топлота — Райън го усещаше. От опита за покушение върху дъщеря му не бяха изминали и три дни, а той стоеше тук и си изпълняваше дълга, демонстрирайки сила, кураж и още цял куп глупости. Бе започнал с молитва за загиналите агенти, а Нашвил беше религиозен център и тук гледаха много сериозно на такива неща. Останалата част от речта действително се бе оказала много добра, защото засягаше неща, в които той наистина вярваше. Здравият смисъл. Честността. Почтеността. Дългът. Само дето като чуваше как гласът му произнася думи, написани от друг, всичко му звучеше кухо.

— Благодаря ви и Бог да благослови Америка — завърши той. Тълпата се изправи и бурно зааплодира. Оркестърът гръмна. Райън се извърна от бронираната катедра да стисне ръцете на местните величия и после слезе от сцената, без да спира да маха с ръце. Арни го чакаше точно зад завесата.

— За един президент не на място се справяш забележително добре. — Райън отвори уста да му отговори също така хапливо, но в този момент се приближи Андреа.

— Чака ви бърза телеграма, сър. От господин Адлер.

— Добре, да тръгваме. Само стой близо до мен.

— Винаги — увери го Андреа.

— Господин президент! — изкрещя един репортер. Бяха цяла купчина. Райън спря и се обърна.

— Ще притиснете ли Конгреса за нов закон по контрола върху оръжията?

— Защо?

— Нападението върху дъщеря ви беше…

Райън вдигна ръка.

— Ясно. Доколкото ми е известно, използваните оръжия са били от тип, вече незаконен на територията на САЩ. За нещастие, не виждам как един нов закон би могъл да се справи с проблема.

— Но защитниците на контрола върху оръжията…

— Знам какво казват. А сега използват нападението върху дъщеря ми и смъртта на петима истински американци, за да пробутват политическите си цели — отвърна президентът и тръгна към самолета.

— Какъв е проблемът?

Той описа симптомите. Лекарят беше стар приятел на семейството. Дори играеха заедно голф.

— Така, имаш висока температура, кръвното ти налягане е сто на шейсет и пет, а това е малко ниско за теб. И си много пребледнял…

— Знам. Не съм добре…

— На твое място не бих се тревожил. Вероятно си закачил някакъв грипен вирус в някой бар. От доста време ти говоря да намалиш алкохола. Просто си закачил нещо грипозно, а други фактори са усложнили нещата. Започна в петък, така ли?

— Четвъртък през нощта, може би петък сутринта.

— Вече си на петдесет и не можеш да очакваш, че ще ти минава като на момченце. Пълна почивка. Много течности — без алкохол. Продължаваш с тиленола.