Том Клэнси - По заповед на президента

— Това е добре — каза им Райън. — Традицията гражданите да служат на нацията си е дълга и достойна, тя датира поне от времето на Цинцинат 23 23 Луций Квинктий Цинцинат (519?-439? г. пр.Хр.) — римски военачалник и държавник. — Б.пр. , римският гражданин, отзовал се неведнъж на повика на родината си, а после завърнал се към своя имот, семейство и работа. Един от нашите големи градове е наречен на негово име — прибави Джак, като кимна на новия сенатор от Охайо. Той живееше в Дейтън, съвсем близо до Синсинати.

— Вие нямаше да сте тук, ако не разбирахте какви са повечето от тези нужди. Но онова, което всъщност искам да ви кажа днес, е, че трябва да работим заедно. Ние нямаме време, страната ни няма време да се караме и да водим борби помежду си. — Трябваше да замълчи за нови аплодисменти. Раздразнен от забавянето, Райън успя да им отвърне с благодарна усмивка и кимване.

— Сенатори, вие ще разберете, че с мен се работи лесно. Вратата ми винаги е отворена и винаги съм на телефона. Ще обсъждам всякакви въпроси. Ще се вслушвам във всякакви мнения. Не съществуват други закони освен Конституцията, която съм се заклел да пазя и защитавам… Хората от местата, от които идвате, очакват всички ние да си свършим работата. Те не искат да се стремим да ни изберат повторно. Хората очакват да работим за тях, доколкото ни стигат възможностите. Ние работим за тях, а не те за нас. Длъжни сме да се представим добре. Някога Робърт Лий 24 24 Робърт Едуард Лий (1807-1870) — генерал от Конфедерацията по време на Гражданската война. — Б.пр. е казал, че «дълг» е най-възвишената дума в нашия език. Днес тя е още по-възвишена и по-важна, защото никой от нас не е бил избран за поста си. Ние представляваме народа на една демократична държава, но във всички случаи сме дошли тук по начин, който просто не е бил предвиден. Тогава колко по-голям е нашият личен дълг да изпълним ролята си по възможно най-добрия начин?

Нови аплодисменти.

— Няма по-голямо доверие от онова, което ни гласува съдбата. Ние не сме средновековни благородници, получили по рождение високо положение и огромна власт. Ние сме слугите, а не господарите на народа и именно неговото съгласие ни дава властта, която притежаваме. Живеем в традицията на великани. Хенри Клей, Даниъл Уебстър, Джон Калхуун 25 25 Американски държавници от миналия век. — Б.пр. и безброй други представители трябва да ви служат за образец. «Как е Съюзът» — попитал от гроба си Уебстър. Ние ще определим това. Съюзът е в нашите ръце. Линкълн наричал Америка последната и най-добра надежда на човечеството и през последните двайсет години страната ни доказа истинността на тази преценка на нашия шестнайсети президент. Америка все още е експериментална, колективна идея, сбор от правила, наречени Конституция, на която всички ние, в или извън Вашингтон, отдаваме предаността си. Онова, което ни прави толкова особени, е този кратък документ. Америка не е ивица пръст и камък между два океана. Америка е идея и сбор от закони, които всички ние изпълняваме. Ето какво ни отличава и като не се отклоняваме от това, ние, събралите се тук, в тази зала, можем да гарантираме, че страната, която ще предадем на наследниците си, ще бъде същата, която са поверили на нас, и дано и мъничко по-добра. А сега — Райън се обърна към главния съдия на Апелативния съд на Съединените щати за четвърти съдебен район, най-висшият апелативен съдия в страната, — сега е ваш ред.

Съдия Уилям Стоунтън застана пред микрофона. Всяка сенаторска съпруга държеше библия, а всеки сенатор постави лявата си ръка върху нея и вдигна дясната нагоре.

— Аз — кажете името си…

Райън гледаше как новите сенатори полагат клетва. Изглеждаше достатъчно тържествено. Неколцина от новите законодатели целунаха Библията — или от религиозни убеждения, или защото стояха близо до камерите. След това целунаха съпругите си, повечето от които сияеха. Последва колективно поемане на дъх и всички се отпуснаха. Хората от персонала на Белия дом влязоха в залата с напитки веднага щом камерите бяха изключени. Започваше истинската работа.

По сателита отново се получиха снимки. Охраната на хартумското летище не беше усилена и сега трима офицери от американското разузнаване снимаха хората, които слизаха по стълбите. Всички наоколо бяха изненадани, че репортерите още не са научили нищо. Поток от официални автомобили — навярно всички, с които разполагаше тази бедна страна — откара новопристигналите. Когато всичко свърши, боингът отлетя по обратния път на изток, а разузнавачите се качиха на колата си и отидоха в посолството. Други двама техни колеги чакаха при апартаментите, предназначени за иракските генерали — тази информация произхождаше от човека на шефа на станцията в суданското външно министерство. Когато и тези снимки бяха готови, двамата офицери също се върнаха и в тъмната стая на посолството снимките бяха проявени и пратени по сателита. В Ленгли Бърт Васко идентифицира всички лица с помощта на двама служители на ЦРУ, отговарящи за региона, и комплект фотографии от архива на управлението.