Том Клэнси - Мечката и драконът

През последните няколко дни, ако не друго, Цян Кун си създаде името на единствения член на Политбюро, който прояви достатъчно смелост да се противопостави на управляващата клика, като посочи открито грешките, осъзнати от всички. Това би могло да доведе до неговия провал, който можеше да представлява както екзекуция, така и просто изпращане в забвение, но той очевидно не се притесняваше. Това го отличаваше от останалите мъже в залата, помисли си Фан Ган, и го правеше достоен за уважение.

— Вчера се състоя мащабна битка между 34-а ударна армия и руснаците, която според сведенията е завършила наравно. Сега ние маневрираме, за да наложим превъзходството си — каза на колегите си министърът на отбраната. Всички в залата бяха уморени и отново единствената реакция бе на финансовия министър.

— С други думи, имало е битка и ние сме я загубили — рязко коментира Цян.

— Не съм казал подобно нещо! — гневно отвърна Лю.

— Не, но е истина, нали? — настоя Цян.

— Казах ви истината, Цян! — изкрещя министърът на отбраната.

— Другарю маршал — спокойно започна финансистът, — трябва да извините скептицизма ми. Виждате ли, повечето неща, които казахте в тази зала, се оказаха не съвсем верни. Не че ви обвинявам за това. Може би сте бил въведен в заблуждение от някои от своите подчинени. Всички сме уязвими от подобни неща, нали? Сега обаче мисля, че дойде време да се вгледаме внимателно в обективната действителност. У мен се засилва усещането, че обективната реалност се отдалечава от икономическите и политическите цели, в чието преследване нашият орган хвърли страната и народа ни. Ето защо трябва да знаем какви в действителност са фактите и какви са опасностите пред нас. И така, другарю маршал, каква е военната обстановка в Сибир?

— Малко се промени — призна Лю. — Не е изцяло в наша полза, но положението в никакъв случай не е непоправимо.

Министърът на отбраната подбираше думите си много внимателно.

„Положението в никакъв случай не е непоправимо“, осъзнаваха всички около тази маса, означаваше, че се е случило някакво голямо бедствие. Във всяко едно общество, ако знаеш афоризмите, можеш да намериш ключа към правилното възприятие на казаното. Тук успехите се величаеха с най-бляскавите определения. Временните неудачи обикновено бяха представяни като по-незначителни успехи. За провалите винаги бяха обвинявани отделни личности, които не си бяха изпълнили задълженията, най-често за свое огромно съжаление. При едно истинско политическо бедствие обаче неизменно се твърдеше, че положението все още може да се оправи.

— Другари, ние все още не сме загубили своята мощ — обърна се към всички Цзян. — От всички велики сили на света само ние запазихме междуконтиненталните си ракети и докато ги имаме, никой няма да посмее да ни нападне.

— Другарю, преди два дни американците разрушиха най-важните ни мостове, и то така, сякаш го бе сторил някакъв разгневен бог. Колко защитени са, смятате, нашите ракети, когато имаме насреща си такъв враг, въоръжен с невидими самолети и магически оръжия? — попита Цян. — Мисля, че наближава времето, когато Шен ще се свърже с Америка и с Русия и ще им предложи да прекратим враждебните актове.

— Имаш предвид да се предадем? — гневно попита Цзян. — Никога!

Процесът вече бе започнал, макар Политбюро все още да не знаеше това. Навсякъде из Китай, но най-вече в Пекин, хората, които разполагаха с компютри, си бяха осигурили достъп до Интернет. Това се отнасяше особено за младите хора и най-вече за студентите.

Страницата на ЦРУ http://darkstarfeed.cia.gov/siberiabattle/realtime.ram бе привлякла посетители от цял свят, като завари неподготвени дори международните новинарски гиганти. Си Ен Ен, „Фокс“ и европейската „Скай Нюз“ незабавно и без да поискат разрешение, започнаха да я препредават, като поканиха свои експерти, които да обясняват на зрителите какво се случва в първия непрекъснат телевизионен репортаж след февруари 1991 година. ЦРУ от своя страна, също без да иска разрешение, започна да излъчва в сайта си интервюта с китайски военнопленници, взети от Си Ен Ен. Те говореха свободно, без задръжки, шокирани от срещата лице в лице със смъртта и осъзнаващи, че повечето техни другари не бяха успели да се измъкнат. Интервютата бяха многословни, но хората бяха искрени и това се виждаше. Всеки китайски гражданин би забелязал пропагандния фалш, също както осъзнаваше, че това, което вижда, е истинско. Подобни неща не можеха да бъдат подправени.