Том Клэнси - Мечката и драконът

— Кои са тези? — попита Тъкър.

— Това трябва да е „Бояр“ — отвърна Бондаренко.

На екрана се виждаха двадесет и пет танка Т-55, които настъпваха, подредени в линейна формация, и стреляха с основните си оръдия… срещу множество камиони и няколко бронетранспортьора…

— Зареди фугасен противотанков — заповяда лейтенант Команов. — Проследи целта, посока — един часа! Разстояние — две хиляди.

— Хванах го — каза мерачът секунда по-късно.

— Огън!

— Огън — потвърди мерачът, докато натискаше спусъка. Старият танк леко отскочи назад вследствие на изстрела. Мерачът и командирът проследиха с поглед трасиращия снаряд…

— Мина отгоре, мамка му, прекалено високо беше. Зареди друг фугасен противотанков.

Пълначът сложи следващия снаряд в затвора и извика:

— Зареден!

— Този път ще ударя това копеле — обеща мерачът, като едва забележимо свали мерника. Бедното копеле там дори не бе разбрало, че стреляха по него първия път…

— Огън!

— Огън…

Поредният откат и…

— Попадение! Добър изстрел, Ваня!

Трета рота се справяше добре. Времето, което прекараха в учебни стрелби, сега даваше резултат, помисли си Команов. Това тук беше много по-приятно, отколкото да стоиш в бункера и да чакаш те да дойдат при теб…

— Какво е това? — попита маршал Лю.

— Другарю маршал, заповядайте тук и погледнете — припряно каза младият подполковник.

— Какво е това? — повтори министърът на отбраната със заглъхващ глас и се приближи до монитора.

— Цао ни ма… — шокирано прошепна той, след което се съвзе и изрева. — Какво, по дяволите, е това?

— Другарю маршал, това е уебсайт от Интернет. Авторите й претендират, че това е директно телевизионно предаване от бойното поле в Сибир — младият старши офицер бе останал почти без дъх. — Показва как руснаците се бият с Тридесет и четвърта ударна армия…

— И?

— Избиват хората ни като животни, ако се съди по това — продължи подполковникът.

— Чакай малко… какво… как е възможно това? — попита Лю.

— Другарю маршал, този надпис тук означава даркстар. „Дарк Стар“ е името на едно американско безпилотно въздушно средство, шпионски търтей, според нашите сведения — самолет, изработен по технологията „Стелт“, който се използва за събиране на тактическа информация. Излиза, че те вкарват тази информация директно в Интернет, за да я използват като средство за пропаганда — поясни подполковникът. Това бе начинът, по който трябваше да представи нещата, но всъщност сега той наистина мислеше така.

— Кажи ми нещо повече.

Офицерът бе специалист в областта на разузнаването.

— Това обяснява успехите на техните атаки срещу нас, другарю маршал. Те могат да виждат всичко, което правим, едва ли не преди да сме започнали. То е все едно да подслушват командната ни комуникационна мрежа или щаба ни по време на заседания. Няма противодействие за това — заключи щабният офицер.

— Млад пораженец! — изрева маршалът.

— Може би има начин да преодолеем това тяхно преимущество, но аз не знам какъв е той. Системи като тази могат да виждат в мрака също както виждат през деня. Разбирате ли, другарю маршал? С това средство те могат да наблюдават всеки наш ход много преди да сме се приближили до техните формации. Това ни лишава от възможността за изненада… вижте тук — каза той и посочи екрана. — Една от механизираните дивизии на Тридесет и четвърта армия маневрира на изток. Те са тук…

Сега подполковникът показа местоположението на картата върху масата, след което продължи:

— … а противникът е тук. Ако нашите части се придвижат до тази точка незабелязано, вероятно ще успеят да ударят левия фланг на руснаците. За да стигнат до там обаче, са им необходими два часа, докато руснаците могат да прехвърлят едно от подразделенията си на преградна позиция само за един час. Това е предимството — завърши той.

— И това го правят американците?

— Очевидно е, сайтът в Интернет е американски, на тяхното ЦРУ.

— Значи така ни контраатакуваха руснаците?

— Явно е така. Те са знаели всеки наш ход днес. Само така може да са го направили.

— Защо американците разпространяват тази информация там, където всеки може да я види? — зачуди се Лю. Очевидният отговор не му дойде наум. Той знаеше, че информацията, която се изнася публично, трябва да бъде точно премерена и обработена, така че селяните и работниците да си направят правилните изводи.

— Другарю маршал, трудно ще бъде да съобщим по телевизията, че нещата вървят добре, когато това тук е достъпно за всеки, който има компютър.