Том Клэнси - Мечката и драконът

— Добре, къде са корабите?

— Има един тук в момента — отвърна Бретано.

— О-о? И кога стана това? — попита Роби Джексън.

— Преди по-малко от час. „Гетисбърг“. Още един пътува към Ню Йорк. Изпратихме и към Сан Франциско и Лос Анджелис, както и към Сиатъл, макар той да не е сред целите, поне доколкото знаем. Новият софтуер вече пътува към тях, за да могат да препрограмират ракетите си.

— Добре, това е нещо. А какво мислите за възможността да унищожим тези ракети, преди да са ги изстреляли? — попита Райън.

— Китайците наскоро усилиха защитата на силозите си — поставиха стоманени брони върху бетонните капаци — прилича малко на хижа. Те са наклонени и биха отразили повечето бомби, но не и тези с проникване в дълбочина на целите GBU-27, каквито използвахме срещу железопътните мостове…

— Ако са останали. По-добре попитай Гъс Уолъс — посъветва го вицепрезидентът.

— Какво имаш предвид? — попита Бретано.

— Имам предвид, че не сме произвели кой знае колко от този тип, а само миналата нощ военновъздушните сили хвърлиха около четиридесет.

— Ще проверя това.

— А ако няма? — попита Джак.

— Тогава или трябва да произведем още малко в доста кратки срокове, или да измислим нещо друго — отвърна Котаракът.

— Какво например, Роби?

— По дяволите, да изпратим екип за специални операции да ги вдигне във въздуха — предложи бившият пилот-изтребител.

— Самият аз не бих искал да опитам нещо подобно — отбеляза Мики Мур.

— По-добре е, отколкото някоя петмегатонна бомба да падне върху Капитолия, Мики — отвърна му Джексън. — Вижте, най-добре ще бъде, ако се окаже, че Гъс Уолъс има съответните бомби. За блек джетовете това е доста път, но можем да ги презаредим на отиване и на връщане — ще назначим ескорт от изтребители на въздушните заправчици. Сложно е, но сме отработвали подобни операции. Ако Гъс няма от проклетите бомби, ще му изпратим със самолет, ако изобщо намерим такива. Складовете за боеприпаси не са рог на изобилието. В инвентарните списъци има ограничен, краен брой от всеки артикул.

— Генерал Мур — каза Райън, — обадете се на генерал Уолъс и разберете това още сега, ако обичате.

— Да, сър — Мур се изправи и излезе от Залата за действия в кризисни ситуации.

— Гледайте — каза Ед Фоли и посочи телевизионния екран. — Започна се.

Дървесният пояс се превърна в огнен вал с дължина два километра. Светлината от експлозиите ослепи китайските танкисти, но за повечето от хората в машините от първия ред това вече нямаше значение. От тридесетте танка в тази линия само три избегнаха мигновената гибел. Съдбата на бронетранспортьорите, които се движеха между тях, не бе по-различна.

— Можете да откриете огън, полковник — каза Синявски на командира на артилерията си.

Заповедта бе приведена в изпълнение незабавно и земята под краката им се разтресе.

На компютърния екран това изглеждаше доста зрелищно. Китайците бяха влезли директно в клопката и резултатът от първия залп на руснаците бе ужасяващ.

Майор Тъкър пое дълбоко въздух, когато видя как неколкостотин мъже загубиха живота си.

— Върнете на тяхната артилерия, нареди Бондаренко.

— Да, сър.

Тъкър се подчини веднага, като промени фокуса и завъртя камерата, за да я насочи към китайската артилерия. Тя бе главно от буксирен тип, теглена от камиони и влекачи, а този тип оръдия се привеждаха в готовност за стрелба малко по-бавно. Руските снаряди започнаха да падат край тях още преди камионите да успеят да спрат и разчетите да откачат оръдията от тегличите. Въпреки обстрела китайските войници действаха експедитивно.

Тяхното обаче бе надпревара със смъртта, а тя бе стартирала първа. Тъкър наблюдаваше един разчет, който се опитваше да приведе 122-милиметровото си оръдие в готовност за стрелба. Войниците точно зареждаха, когато три снаряда паднаха достатъчно близо, за да убият повечето от тях и да повредят оръдието. Майорът увеличи образа и видя как един войник се гърчеше на земята и наоколо нямаше никой, който да му се притече на помощ.

— Гадна професия, нали? — тихо каза Бондаренко.

— Да — съгласи се Тъкър. Когато избухнеше някой танк, лесно можеше да си кажеш, че това е само една машина, нещо неодушевено. Знаеш, че вътре има трима-четирима души, но не можеш да ги видиш. Също както пилот-изтребител не би могъл да застреля свой колега, а „само“ да свали самолета му. Тъкър бе възприел този начин на мислене, характерен за военновъздушните сили, според който биват поразявани не хора, а предмети. Е, това бедно копеле с кръв по куртката не беше предмет, нали? Той отдалечи камерата и картината стана по-обща, за да спести на зрителите някои персонални аспекти на гледката.