— Колко малък? — попита президентът на Съединените щати.
— Ами изглежда, че ще е някъде около седемдесет милиарда долара.
— Това са, както казваме, истински пари, нали така?
Джордж Уинстън кимна.
— Всичко, което започва с буквата „М“, е достатъчно истинско и това е малко по-добре, отколкото шест „М“ на месец.
— За какво им трябват?
— Не е напълно ясно, но голяма част от тях вероятно ще бъдат за военни цели. Сега онези от френската оръжейна промишленост са много стиснати, след като британците развалиха сделката с реактивните двигатели от „Ролс Ройс“.
Президентът кимна и погледна записките пред себе си.
— Да, Базил разубедил министър-председателя да не сключва сделката. — Ставаше дума за сър Базил Чарлстън, шеф на британското разузнаване, понякога (погрешно) наричано МИ-6. Базил беше стар приятел на Райън още от времето, когато той беше в ЦРУ. — Това беше твърде добър ход.
— Да, но нашите приятели в Париж, изглежда, не са на това мнение.
— Нещо типично за тях — съгласи се Райън. Двойният стандарт беше нещо типично при работата с французите. За някои неща те не се проявяваха като истински съюзници, а за други постъпваха точно така. Райън трудно определяше логиката, по която французите сменяха позицията си. — В края на краищата нали затова имам Държавен департамент… Значи според теб Китайската народна република отново укрепва въоръжените си сили?
— Има нещо такова, но, изглежда, не се отнася до военния й флот, което донякъде успокоява нашите приятели от Тайван.
Това беше една от външнополитическите инициативи на президента Райън след края на въоръжената конфронтация с несъществуващата вече Обединена ислямска република, която сега отново беше разделена на държавите Иран и Ирак. Поне засега отношенията между тях бяха мирни. Истинската причина за признаването на Тайван никога не беше станала публично достояние. За Райън и неговия държавен секретар Скот Адлер беше станало ясно, че Китайската народна република има пръст във втората война в Персийския залив, а вероятно и в конфликта с Япония преди това. Каква беше истинската причина? Някои хора от ЦРУ бяха на мнение, че Китай е хвърлил око на богатите минерални ресурси на Източен Сибир. На тази мисъл навеждаха засичанията на телефонни разговори и достъпа до електронната поща на японските индустриалци, които успяха да променят дотолкова външнополитическия курс на страната си, че да се стигне до не съвсем открит сблъсък с Америка. Те говореха за Сибир като за „Северния ресурсен район“, връщайки се към времето, когато едно предишно поколение японски стратези наричаше Южна Азия „Южния ресурсен район“. Това беше част от друг конфликт, известен в историята като Втората световна война. Райън и Адлер бяха единодушни, че на тази задкулисна игра на Китайската народна република трябва да се отговори с контрамерки, а освен това тайванската Република Китай беше демокрация с правителство, избрано от народа на този остров, а това беше нещо, което Америка трябваше да уважава.
— Би било по-добре, ако бяха започнали да укрепват военноморския си флот и да заплашат Тайван. Ние сме в по-добра позиция да се противопоставим на това, отколкото на…
— Така ли мислиш? — прекъсна го министърът на финансите.
— Руснаците си го мислят — каза Джак.
— Тогава защо руснаците продават на китайците толкова много военна техника? — настоя Уинстън. — Няма логика!
— Джордж, няма такова правило, че всичко в света трябва да се подчинява на логиката. — Беше един от любимите афоризми на Райън. — Това е едно от нещата, които се научават в разузнаването. Отгатни кой е бил най-големият търговски партньор на Германия през 1938 година?
Министърът се подготви за удара още преди да е нанесен.
— Франция?
— Правилно — кимна Райън. — След това през 1941–1942 германците имаха оживена търговия с руснаците. Обаче и тогава това не помогна.
— А всички твърдят, че търговията спомага за поддържане на по-добри отношения между държавите — отбеляза министърът.
— Между народите може би. Но не забравяй, че правителствата се ръководят повече от интереси, отколкото от принципи… поне по-примитивните, онези, които все още не са стигнали до друго убеждение.
— Като например Китайската народна република.
Този път беше ред на Райън да кимне с глава.
— Да, Джордж, като онези копеленца в Пекин. Те управляват държава от един милиард души, обаче го правят така, като че са новопоявил се Калигула. Никой никога не им е казвал, че техен дълг е да се грижат за интересите на народа, който управляват. Е, може би това последното не е съвсем вярно — допусна в изблик на щедрост Райън. — Те взеха този голям и перфектен като теория модел, създаден от Карл Маркс и доусъвършенстван от Ленин, и го приложиха в страната си чрез оня трътлест тип с перверзни сексуални наклонности Мао.
Читать дальше