Том Клэнси - Мечката и драконът

— Е? — попита Провалов офицера от ФСС, който отговаряше за операцията.

— Следващия път, когато нашият обект изпрати съобщение, ще можем да го разчетем.

— И тогава ще знаем за какво става дума — продължи мисълта му Провалов.

— Може би. Поне ще знаем нещо повече, отколкото сега. Ще имаме доказателство, че Суворов е шпионин. Това мога да ти го обещая — каза човекът от контраразузнаването.

Провалов трябваше да признае, че не бяха се приближили повече до разплитането на случая с убийството, отколкото бяха преди две седмици, но нещата поне се раздвижиха, въпреки че навлизаха в още по-гъста мъгла.

— Какво ще кажеш, Майк? — попита Дан Мъри, отдалечен на осем часови зони.

— Все още няма нищо конкретно, шефе, обаче изглежда, че сега те преследват шпионин. Обектът се казва Клементий Иванич Суворов и сега живее под името Иван Юриевич Конев. — Рейли продиктува адреса. — Следите водят към него, поне така изглежда. Видяхме го да осъществява вероятен контакт с китайски дипломат.

— Какво ли ще означава това? — запита се на глас директорът на ФБР Мъри.

— Затруднявам се да ви отговоря, шефе, но очевидно случаят започва да става интересен.

— Ти, изглежда, си доста близък с Провалов.

— Той е добро ченге, сър, разбираме се.

Клиф Рътлидж не можеше да каже същото за отношенията си със Шен Танг.

— Реакцията на вашите медии по повод случая беше достатъчно негативна, но изказването на президента ви за нашата вътрешна политика е направо накърняване на китайския суверенитет! — почти изкрещя китайският външен министър за седми път след обяда.

— Министре — отвърна Клиф Рътлидж, — нищо подобно не би се случило, ако вашите полицаи не бяха застреляли акредитиран дипломат, а това, ако трябва да бъдем точни, не е съвсем цивилизован акт.

— Нашите вътрешни работи са си наш проблем — отвърна веднага Шен.

— Така е, господин министър, обаче Америка има свои ценности и ако искате от нас да уважаваме вашите, тогава ние бихме ви помолили да уважавате нашите.

— Намесата на Америка в китайските вътрешни работи започна да ни омръзва. Първо, вие признахте нашата бунтарски настроена провинция Тайван. След това окуражихте чужденците да се месят във вътрешните ни работи. После изпратихте един шпионин, прикриващ се зад религиозни убеждения, да нарушава нашите закони заедно с дипломат от друга страна, снимате китайски полицай, изпълняващ задълженията си, и накрая вашият президент ни критикува по повод вашата намеса в нашите вътрешни работи. Китайската народна република няма да търпи подобно нецивилизовано поведение!

„И после ще искате да ви се даде статут на най-облагодетелствана нация в търговията, така ли?“ — помисли си Марк Грант. Това прилича много на среща с банкови инвеститори на „Уолстрийт“, само че от онези с пиратски наклонности.

— Министре, вие можете да наричате нашето поведение нецивилизовано, но ръцете ни не са изцапани с кръв — отвърна Рътлидж. — Напомням ви, че ние сме тук, за да водим търговски преговори. Можем ли да се върнем на тази тема?

— Господин Рътлидж, Америка няма право едновременно да подлага на диктат Китайската народна република и да оспорва правата ни — подчерта Шен.

— Министре, Америка не се е намесвала в китайските вътрешни работи. След като сте убили дипломат, би трябвало да очаквате, че ще има и реакция. Що се отнася до въпроса за Република Китай…

— Няма Република Китай! — изкрещя министърът на външните работи на КНР. — Има ренегати в една провинция и с признаването й вие нарушихте нашия суверенитет!

— Министре, Република Китай е независима държава със свободно избрано правителство и ние не сме единствената страна, признала този факт. Политиката на Съединените американски щати е да поощрява правото на народите на самоопределение. Ако народът на Република Китай реши сам да стане част от континентален Китай, това ще бъде негов избор. Но тъй като хората там свободно избраха да бъдат това, което са, Америка реши да ги признае. Както ние очакваме другите да признават законното американско правителство, защото то представлява волята на нашия народ, така и Америка е длъжна да признава волята на останалите народи. — Рътлидж се облегна в стола си, явно отегчен от насоката, която бе взело следобедното заседание. Сутринта очакваше подобно нещо. Хората на КНР трябваше да изпуснат малко от парата, но една сутрин беше достатъчна за това. Започна да става отегчително.

— Ами ако някоя друга наша провинция се разбунтува, и нея ли ще признаете?