Том Клэнси - Зъбите на тигъра

— Това е добре свършена работа за един млад офицер — прекъсна го М–2. — Прочетох доклада ти за това как сте действали, а също и доклада на артилериста Съливън. Той казва, че си се справил добре за млад офицер, който за първи път влиза в бой. — Сержантът от артилерията Джо Съливън беше участвал и в други бойни операции в Ливан и в Кувейт, както и другаде, за което не беше съобщавано по телевизията. — Някога Съливън работеше при мен — каза Бротън на госта си. — Предстои да бъде повишен.

Карузо рязко вдигна глава.

— Да, сър, той напълно го заслужава.

— Запознах се с оценката ти за него. — М–2 посочи друга папка, без отличителните знаци за строго секретно. — Твърде щедър си на похвали към хората си, капитане. Защо?

Това накара Карузо да примигне.

— Сър, те се справиха много добре. При никакви обстоятелства не бих могъл да очаквам повече от тях. Готов съм да се изправя с моите хора срещу когото и да било. Дори всички по-нови момчета един ден могат да станат добри сержанти, а двама от тях блестящи картечари. Работят много и имат достатъчно ум в главите си, за да започнат да вършат точно това, което трябва, преди да съм им наредил. Със сигурност може да се каже, че поне от един от тях ще излезе способен офицер. Сър, това са моите войници и аз имам голям късмет, че работя с тях.

— Но и ти си ги обучил добре — добави Бротън.

— Това ми е работата, сър.

— Беше, капитане.

— Извинете, сър, не ви разбрах? Трябва да изкарам още четиринадесет месеца в батальона и още не е решено какво ще правя по-нататък. — Въпреки че той щеше да бъде щастлив да остане във Втори отряд завинаги. Карузо се надяваше скоро да бъде произведен в майор и може би да стане батальонен С–3, т.е. оперативният офицер, отговарящ за разузнавателния батальон на дивизията.

— Как се погаждахте с онзи мъж от ЦРУ, който беше в планините с вас?

— Джеймс Хардести е служил в армейските специални части. Той е на около четирийсет, но е доста пъргав за възрастта си и говори два от местните езици. Не намокря гащите, когато стане напечено. Беше ми добра подкрепа.

М–2 отново взе папката пред себе си.

— Той казва тук, че си му спасил задника в онази засада.

— Сър, по принцип на никого не е лесно, когато попадне в засада. Хардести беше напред на разузнаване заедно с ефрейтор Уорд, докато аз установявах сателитна връзка по радиото. Онези мръсници бяха избрали твърде добро местенце за засада, но малко избързаха. Мерачът им откри огън с миномета твърде рано по Хардести и не го улучи с първия изстрел. През това време ние ги заобиколихме в гръб нагоре по хълма. Не бяха си подсигурили достатъчно добре тила. Нашият мерач Съливън беше разположил добре отделението си и когато излязоха на позиция, аз поведох хората си нагоре точно по средата. Минаха десет-петнадесет минути и Съливън откри обекта и го уцели право в главата от десет метра. Искаше да го хване жив, но както се развиха нещата, това не беше възможно. — Карузо сви рамене. Началниците могат да те повишат в чин, но не могат да оценят трудността на момента, а и онзи човек нямаше намерение да става американски пленник, така че беше много трудно да бъде заловен жив. Равносметката беше един тежко ранен морски пехотинец и шестнадесет мъртви афганистанци плюс двама пленени живи, с които да си говорят онези от разузнаването. Постигнатото надмина всички очаквания. Афганистанците бяха много храбри, но не бяха луди или по-точно решаваха да станат мъченици само когато те пожелаят.

— Каква е поуката? — попита Бротън.

— Няма значение колко старателно си подготвен, сър, и дали си в много добра форма. На практика нещата са много по-сложни, отколкото по време на учение. Както казах, афганистанците са доста храбри, но не са добре обучени. Не знаеш кой ще ти се опъне и кой ще преклони глава. В Куантико ни учеха да се доверяваме на инстинктите си, но не можеш да си винаги сигурен дали чуваш верния вътрешен глас. — Карузо сви рамене, но реши да каже точно какво мисли. — За мен и момчетата ми нещата се развиха добре, но не мога да кажа със сигурност защо стана така.

— Не му мисли толкова, капитане. Когато стане наистина горещо, нямаш много време да премисляш нещата. Мисли се преди това. Зависи колко добре си обучил хората си и дали си казал на всеки какво трябва да прави. Готов си за всякакви ситуации, но не знаеш точно в каква ще попаднеш. Както и да е, справил си се доста добре. Впечатлил си онзи мъж Хардести, а той е наш сериозен клиент. Така стоят нещата — завърши Бротън.