Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Другото, което не бяха направили, беше да подготвят разузнаването да се справи с тях. Дори един от президентите, запознат добре с престъпния свят, и най-способният директор на ЦРУ в американската история не бяха успели да сторят всичко необходимо. Увеличаването с някакви си петстотин души на Управлението, което разполагаше с двадесет хиляди, не беше кой знае какво, но това удвои персонала на оперативната дирекция. То намали наполовина предишната неефикасност на ЦРУ, обаче така и не я направи напълно ефикасна. В замяна Конгресът затегна още повече контрола и ограниченията, като по такъв начин намали още повече свободата на действие на хората, които трябваше да укрепят гръбнака на тази държавна институция. Така и не се научиха. Той сам беше разговарял надълго и нашироко със свои колеги от най-ограничения мъжки клуб в света, но някои го изслушваха, а други не и почти всички останали се колебаеха. Обръщаха прекалено голямо внимание на онези страници във вестниците, на които се публикуваха редакционните статии, и то често пъти на вестници, които не излизаха в техните щати, тъй като това — така наивно си представяха те — показвало какво мисли американският народ. Може би точно по този елементарен начин всеки новоизбран държавник бива подмамен да влезе в играта, както Клеопатра е прикоткала Гай Юлий Цезар. Той знаеше, че онези от предизборните щабове, „професионалните“ политически съветници, бяха хората, които „насочваха“ своите работодатели в правилния път да бъдат преизбрани и това се беше превърнало в нещо като Свещения Граал на обществения живот. Америка нямаше наследствена управляваща класа, обаче разполагаше с изобилие от хора, готови да насочват своите работодатели в правия път на държавната божественост.

Да се работи вътре в системата беше безсмислено.

Така че, ако човек иска да постигне нещо, той трябва да бъде извън нея.

Далеч извън нея.

А ако някой забележеше, е, нали и без това беше в немилост?

Прекара първите четири часа в обсъждане на финансови въпроси с някои от хората си, тъй като така „Хендли и съдружници“ печелеха пари. Като посредник в стоковата борса и експерт по валутните сделки той почти винаги изпреварваше валутните колебания, предусещайки стойностните различия за момента. Наричаше ги „делти“, които зависят от психологически фактори, определящи се от очаквания, които можеха да се окажат верни, но можеха и да не се окажат.

Вършеше целия си бизнес анонимно чрез чужди банки, които обичаха да имат големи суми на разположение и които не бяха прекалено придирчиви към произхода на парите, стига да не са прекалено мръсни, а неговите категорично не бяха такива. Това беше също един начин да си извън системата.

Не че всичките му сделки бяха абсолютно законни. Обаче това, че беше под крилото на Форт Мийд, улесняваше нещата. Всъщност цялата работа беше ужасно незаконна и в никакъв случай не беше етична. Но в интерес на истината трябваше да се каже, че „Хендли и съдружници“ не вредяха кой знае колко на цялостната обстановка в света на финансите. Нещата можеха да бъдат и по-различни, обаче те се ръководеха от принципа, че прасетата ги хранят, а шопарите ги колят и затова похапваха по малко от международното корито. А и не съществуваше реална институция, която да следи за подобен род престъпления, и то от такава величина. Освен това в един сейф в трезора на компанията беше скрит на сигурно място официален договор, подписан от бившия президент на Съединените щати.

Влезе Том Дейвис, който отговаряше за търговията с ценни книжа. Неговото минало беше подобно на това на Хендли и той прекарваше повечето от времето си, прикован към компютъра. Не се безпокоеше за сигурността. В тази сграда всички стени имаха метално покритие, за да спират електронното излъчване, и всички компютри бяха защитени от атмосферни влияния.

— Какво ново? — попита Хендли.

— Ами, имаме двама нови потенциални сътрудници — отвърна Дейвис.

— Кои са те?

Дейвис сложи папките на бюрото му. Шефът ги взе и ги отвори.

— Братя?

— Близнаци. Двуяйчни. Онзи месец майка им сигурно е счупила две яйца вместо едно. И двамата са впечатлили подходящите хора. Схватливи, умни, в добра физическа форма и още редица добри качества плюс езикови познания. Особено испански.

— Този тук говори пущу? — Хендли вдигна изненадан очи от папката.

— Само толкова, колкото да попита къде е банята. Прекарал е в страната осем седмици, през което време се е постарал да понаучи нещо от местното наречие. В доклада се казва, че се е справил доста добре.