Уильям Дил - Хамелеон

— Така ли? — попита машинално Хауи. Той наблюдаваше екрана на телевизора и с наслаждение слушаше своята звезда да описва операцията, вече известна като „Мастър“.

— В тази история има много повече, отколкото тя знае — каза О’Хара.

— О, материалът й е съвсем добър.

— Върхът на айсберга.

— Добре, добре, това не може ли да почака, докато тя свърши? — каза Хауи малко раздразнено. — Всеки канал в страната сега излъчва това, което ние гледаме. А ти докъде стигна?

— Приключих.

— Чудесно. Нека сега погледаме как се справя тя и после ще поговорим за теб, окей, момчето ми?

— Искам да говорим сега.

— Дявол да го вземе, след шоуто, лейтенант, след шоуто.

— Разговорът не може да чака — и той изключи телевизора.

Хауи вдигна поглед и се озъби:

— Мога ли да попитам какво, по дяволите, означава всичко това?

— Казах, че разговорът не търпи отлагане. А материала на Илайза можете да видите и по-късно на запис. Гарви призна всичко, всъщност, може дори и в момента да прави самопризнания, но на мен и останалото ми беше предостатъчно. Нека с това се занимават историците.

— Гарви? Кой беше той?

— Беше известен още и като Куил. Той разпределяше задачите.

— Великолепно. По дяволите, човече, вие разкрихте една от най-смайващите истории на века. Може ли сега да включим проклетия телевизор…

— Не „ние“ — пресече го О’Хара. — Аз. Аз разкрих историята.

— Е, такъв е животът, момко. За бога, ти ще получиш цялата първа страница на „Стар“. А сега, ако не…

— Не. Няма да стане по този начин.

Хауи установи, че му става интересно. Съзнанието му се превключи от телевизора към човека пред него.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че не може и така, и иначе.

— И така, и иначе ли? — Хауи наистина се заинтересува.

— Да. Нека да видим как всъщност стоят нещата. Ще припишат сливанията на дребните риби в Тексас, които са взели участие в плана още от самото му начало. На онези, които са им казвали кого да убият, кой е силен и кой слаб в компаниите. Това се нарича конспирация, макар че вероятно виновниците ще свършат в някакъв вариант на клуб, предоставен от правителството в провинцията, така, както постъпиха на времето с групата около Никсън.

— Все още не… — поклати глава Хауи.

— Ето как виждам аз нещата: Хукър е мъртъв. На Гарви и един-двама тексаски милионери им предстоят неприятни дни. Един огромен картел ще изчезне от лицето на земята. Може да се проведат няколко големи международни дела с обвинения в убийство. Цялата разузнавателна общност ще бъде разтърсена. Но останалата част от историята никога няма да види бял свят.

— И защо, лейтенант?

— Защото никой не може да докаже нищо.

Хауи се наклони напред с блясък в очите.

— Но аз не мога да не се занимавам с тази част — продължи О’Хара. — Трябва да го направя заради самия мен… разбирате ли какво искам да ви кажа? Тази история дълбоко ме засяга.

— Е, и?

— Е, и… аз не вярвам в случайните съвпадения. Не вярвам, че Фалмаут се е обърнал към вас просто защото му е допадал бостънския „Стар“. Аз съм бил манипулиран от самото начало.

— Не ви разбирам, лейтенант.

— Разбирате ме. При това ме разбирате много добре.

Изразът на лицето на Хауи стана студен. Почти незабележима тръпка на гняв премина по лицето му.

— Да не искате да кажете, че аз имам нещо общо с това?

— Няма никакво съмнение, че е така.

— Не долавям ли нотка на самодоволство във вас?

— Естествено, че съм доволен. — О’Хара премести някакви предмети от края на писалището и седна на него. — Куил, или Гарви, ако щете, ме накара да се замисля. Знаете ли кой според него е сложил началото на цялата тази история? Горкият стар Ред Бриджис, само че той не е имал и най-малка представа как ще се завъртят нещата. През март 1945 година „Кира Мару“ — японски кораб с припаси — бавно се е приближавал към пристанището на Токио, след като пет наши бомбардировачи му нанесли сериозни поражения. Малко преди целта си корабът потънал и по-голямата част от екипажа успяла да се спаси на островите Бонин. Пет години по-късно един бивш моряк на име Ред Бриджис провеждал операция по изтегляне на потънали кораби по японското крайбрежие. Преди това бил говорил с двама моряци от потъналия „Кира Мару“. Те му разказали за каргото и споменали, че разпознали кораба от повърхността в плитчините край един от Вулканичните острови. Той слязъл под водата, за да се убеди сам, и открил, че от океанското дъно, на не повече от двайсет фатома дълбочина, блика нефт.