Уильям Дил - Хамелеон

От време на време Марца правеше свои коментари:

— Амортисьорите са прекалено твърди. Върви малко тежко.

Но през по-голямата част от времето той шофираше и тихичко говореше нещо на колата, изпитвайки дълбоко удовлетворение, че е първият шофьор на един автомобил, който един ден може би щеше да бъде каран от милиони хора.

След това почувства, че „Милена“ е готова да покаже повече от възможностите си.

— Почва да ми доскучава — съобщи той в наблюдателната кула — и смятам да опитаме как й харесват ускоренията.

— Добре, нека видим на какво е способна! — съгласи се Ди Фиере.

Фалмаут наблюдаваше, без да се откъсва от телескопа, а пръстите му натискаха бутоните „Старт“ и „Стоп“, когато „Милена“ минаваше през маркиращите линии. От време на време откъсваше поглед от окуляра на телескопа, за да провери пресметнатата от калкулатора скорост. Тя се бе покачила на 40 в един момент, но после отново бе спаднала.

„Господи, няма ли да настъпи педала?“, помисли той.

И след това реши, че Марца няма да го направи. Може би той смяташе само да я раздвижи и да остави истинските тестове за някой друг.

Да, сигурно беше така.

Но все пак това беше Марца — най-бързият пилот на света. Той сигурно нямаше да се сдържи. Още преди да изтече деня, той щеше да види на какво е способна.

Колата спря от далечната страна на пистата с нос, насочен в посока към Фалмаут. Изведнъж тя рязко потегли, плавно заемайки позиция в средата. Мина през маркерите на Фалмаут и той провери скоростта.

35.

Окей, започва тестовете са ускоряване. Първият вероятно беше времето от нула до 30 мили в час.

Започва да не го сдържа.

Фалмаут видя колата да доближава отново стартовата линия. Пак спря. Може би този път, помисли Фалмаут. Може би ще опита сега и ще надвиши 85 мили в час.

Фалмаут палеше цигара от цигара и по челото му бе избила пот.

Колата отново потегли. Този път Марца направи теста от 0 до 40 мили в час. Но след това не намали, а продължи да набира скорост по близкия завой. Фалмаут засече по маркерите. Скоростта беше 65 в момента, но продължаваше да се увеличава. Колата наближаваше далечния завой.

Марца насочи „Милена“ в далечния завой на пистата със 70 мили в час и с изненада установи, че колата се държи като на правите участъци.

— Fantastico! — възкликна той, изправяйки волана. — Да я пришпорим, искаш ли, Професоре?

Лицето на Ди Фиере грейна.

— И още как! Да я ощипем по задника, а? Но по-бавно в началото… не я форсирай!

Марца повдигна вежда, сякаш казвайки „Да не ме учиш как се кара кола?“ и когато Професорът сгуши глава притеснено и прошепна „Scusi“, Марца се изсмя и го успокои:

— Не се обиждам, приятелю, всичко това е от възбудата.

Ди Фиере не откъсваше поглед от показанията на индикаторите, а Марца плавно, но неумолимо започна да настъпва педала на газта, контролирайки как скоростта расте в по няколко десети от милята в час.

75.5.

80.

80.6.

82.

85.

85.7.

88.

89.

Фалмаут засече скоростта по предната страна на пистата и установи, че е 62.8, видя, че колата се стрелва по близкия завой, без да губи нито десета от милята и после започна да нараства в обектива на телескопа, задавайки се по задната отсечка на пистата.

Калкулаторът показа над 80 мили в час.

Мили боже, той ще го направи.

Колата профуча пред погледа му, а скоростта продължаваше да се увеличава.

82… 85… 87.

Фалмаут усети устата си да пресъхва, а пръстите му загубили чувствителността си, натискаха ту единия, ту другия бутон. По бузите му се стичаше пот и той с досада я избърса с опакото на дланта си.

89.9.

— E stupendo! — извика Марца.

Те достигнаха 90 мили в час и експлозивите С-4 избухнаха, както бе предвидено.

Основната енергия на взрива беше насочена надолу към земята, което повдигна предницата на колата и моментално разкъса напречните кормилни щанги, които задържаха колелата успоредни. Щангите се пречупиха като сламки. Колелата се завъртяха безконтролно. Междувременно пламъкът на фосфорния фитил се приближаваше към резервоара за гориво.

В този миг Марца беше започнал да навлиза в завоя, накланяйки се заедно с колата, поставил изпънатите си ръце върху волана в класическата поза на пилот на състезателен автомобил. Взривът избухна под краката му. Огнеупорната преградна стена се разкъса и в кабината нахлу горещата взривна вълна. Миг по-късно той усети, че нещо изтръгва волана от ръцете му. Колата се понесе неуправляемо, докато той френетично се опитваше да сграбчи волана и я овладее. Машината поднесе, заби се под четирийсет и пет градуса във вътрешната стена на завоя и лявата й предна част се разби. Бронята се обърна наопаки с агонизиращия писък на раздиран метал. Двигателят се откачи от опорите си, а въздушните възглавници под волана с изсъскване се раздуха и залепиха Марца и Професора върху седалките.