Чак Паланик - Боен клуб

Боб ме обича, защото си мисли, че и на мен са ми махнали тестисите.

Около нас, в мазето на епископалната църква „Света Троица“ с карираните канапета, купени втора ръка, има двайсетина мъже и само една жена, всичките прегърнати по двойки. Повечето плачат. Някои двойки са приведени един към друг, долепили ухо до ухо, както борците застават в блок. Мъжът, който е с единствената жена, отпуска лактите си на раменете й, от двете страни на главата. Главата й е между ръцете му, той плаче, притиснал лице във врата й. Лицето на жената се изкривява на една страна, ръката й вади цигара.

Надничам изпод мишницата на Големия Боб.

— Целият ми живот — плаче Боб. — Защо изобщо живея, не знам.

Единствената жена тук, в „Оставаме мъже“, групата за взаимопомощ за болни от рак на тестисите, тази жена пуши цигарата си под тежестта на един непознат, а погледът й среща моя.

Измамница.

Измамница.

Измамница.

Къса матовочерна коса, големи очи като в японска анимация, слаба като обезмаслено мляко и с жълтеникав като пълномаслено мляко тен, облечена в рокля с тапетен десен на тъмни рози — тази жена беше и в туберкулозната група в петък вечер. В сряда вечерта се появи и на кръглата маса за болни от меланом. В понеделник вечер беше в групата за левкемия „Твърда вяра“. Пътят в косата й е назъбена светкавица от бяла кожа.

Като погледнеш, тези групи за взаимопомощ до една имат двусмислени, изтъркани имена. Групата ми за кръвни паразити в четвъртък вечер се нарича „Свободни и чисти“. Групата за мозъчни паразити, която посещавам, се нарича „Над и отвъд“.

А в неделя следобед, при „Оставаме мъже“ в мазето на епископалната църква „Света Троица“, тази жена отново е тук.

Но най-лошото е, че не мога да плача, когато тя ме гледа.

Това би трябвало да е любимият ми момент — да ме прегръщат и да плача с Големия Боб без надежда. Всички ние през цялото време се скапваме от работа. Само тук мога да се отпусна и да си почина.

Това е моята отпуска.

За първи път посетих група за взаимопомощ преди две години, след като пак ходих при лекаря си заради безсънието.

Не бях мигнал цели три седмици. Три седмици без сън — и започваш да излизаш от тялото си. Докторът ми каза: „Безсънието е само симптом на нещо по-голямо. Открий какво всъщност не е наред. Вслушай се в тялото си“.

А аз исках само да спя. Исках малки сини хапченца амиталнатрий, по двеста милиграма парчето. Исках червено-сини капсули туинал. Аленочервен секонал.

Моят лекар ме посъветва да дъвча валерианов корен и да правя гимнастика. Все някога съм щял да заспя.

Ако видехте скапаното ми лице — като натъртен, гнил плод, щяхте да ме помислите за умрял.

Докторът ми каза, че ако искам да видя истинско страдание, трябвало във вторник вечер да намина към „Първо причастие“. Да видя мозъчните паразити. Дегенеративните костни болести. Органичните мозъчни дисфункции. Да видя как я карат болните от рак.

И аз отидох.

В първата група, която посетих, имаше представяне: това е Алис, това е Бренда, това е Доувър. Всички се усмихват под невидимото дуло, опряно в главата им.

В групите за взаимопомощ никога не се представям с истинското си име.

Дребничката жена-скелет на име Клоуи с увисналото дъно на панталоните, тъжно и празно, споделя, че най-лошото на това да имаш мозъчни паразити било, че никой не иска да прави секс с нея. Ето я тук, толкова близо до смъртта, че беше изкярила от застраховката си „Живот“ седемдесет и пет хиляди — и всичко, което искаше, беше да се изчука за последно. Не интимност — секс.

Какво да каже един мъж? Какво можеше да кажете де.

Всичкото това умиране започнало с това, че Клоуи се чувствала малко уморена, а сега й беше писнало твърде много, за да се лекува. Порнофилми, имала си вкъщи порнофилми.

По време на френската революция, разказа ми Клоуи, жените в затвора — херцогини, баронеси, маркизи, какви ли не, чукали наред всички мъже, които искали да им се качат. Клоуи диша във врата ми. Да им се качат. Да ги яхнат, нали се сещам.

Чукането помагало да минава времето.

La petite mort 2 2 Малката смърт (фр.) — Б.ред. , така му викали французите.

Клоуи имала порнофилми, ако ме интересува. Амилнитрат. Лубриканти.

Обикновено в такива случаи получавам ерекция. Ала нашата Клоуи е скелет, топнат в жълт восък.

С този неин вид Клоуи не ми действа никак. Дори не и никак. И все пак рамото й бодва моето, когато сядаме в кръг на мъхестия килим. Затваряме очи. Ред е на Клоуи да ръководи направляваната медитация и тя ни отвежда в градината на покоя. Изкачва ни по хълма към двореца със седем порти. Вътре в двореца са седемте порти — зелената, жълтата, оранжевата. Клоуи ни кара да отворим всяка поред — синята, червената, бялата, и да открием какво има зад тях.