Чак Паланик - Боен клуб

Аз съм Разбуненият жлъчен канал на Джо.

Какви му ги разправяла Марла снощи — казва Тайлър. Никое момиче досега не му било говорило така.

Аз съм Скърцащите зъби на Джо.

Аз съм Пламналите трепкащи ноздри на Джо.

След като Тайлър и Марла правили секс десетина пъти, разправя Тайлър, тя казала, че иска да забременее. Казала, че искала да направи аборт от него.

Аз съм Побелелите кокалчета на Джо.

Как Тайлър да не си падне по такова нещо. Онзи ден вечерта Тайлър седеше сам и изрязваше полови органи от „Снежанка“.

Как да се преборя за вниманието на Тайлър.

Аз съм Разгневеното, пламнало чувство на Джо, че е отхвърлен.

Още по-зле е, че сам съм си виновен за всичко. Снощи, след като съм си легнал, разказва ми Тайлър, той се прибрал от работа — бил на смяна като сервитьор на банкет — и Марла се обадила пак от хотела. Това е краят, казала Марла. Тунелът, светлината, която я води по тунела. Преживяването — смъртта — било толкова готино, че Марла искала да чуя как ми го описва, как излиза от тялото си и се издига нагоре.

Марла не знаела дали духът й може да използва телефона, но искала поне някой да чуе последния й дъх.

Ама не, Тайлър вдига слушалката и разбира погрешно цялата ситуация.

Те не се познават и затова Тайлър мисли, че не е гот Марла да умре.

Нищо подобно.

Не е негова работа, но Тайлър се обажда в полицията и се втурва към хотел „Риджънт“.

Сега, според древния китайски обичай, за който всички знаем от телевизията, Тайлър е отговорен за Марла завинаги, защото е спасил живота й.

Да бях пожертвал две минути и да бях отишъл да гледам как Марла умира, всичко това нямаше да се случи.

Тайлър ми обяснява, че Марла живеела в стая 8G, на последния етаж в хотел „Риджънт“, над осем стълбищни площадки в края на шумен коридор, през чиито врати се носи консервиран телевизионен смях. На всеки две секунди някоя актриса пищи или актьор умира с крясъци сред пукот на куршуми. Тайлър стига до дъното на коридора и още преди да почука, една тънка-претънка млечнобяла ръка се стрелва през вратата на стая 8G, сграбчва го за китката и го дръпва вътре.

Заравям се в „Рийдърс Дайджест“.

Веднага щом Марла го дръпва в стаята си, той чува писък на спирачки и сирени, които се събират пред хотел „Риджънт“. На тоалетката има вибратор, направен от същата мека розова пластмаса като милион кукли Барби, и в първия момент Тайлър си представя милион кукли Барби и вибратори, формувани и слизащи от една и съща поточна линия в Тайван.

Марла гледа Тайлър, който зяпа нейния вибратор, завърта очи и казва:

— Не се страхувай. Той не те заплашва с нищо.

Марла избутва Тайлър обратно в коридора и му казва, че съжалява, но не е трябвало той да се обажда в полицията, а вероятно тези долу в момента са точно полицията.

В коридора Марла заключва вратата на стаята и избутва Тайлър към стълбището. На стълбите двамата прилепят гърбове о стената, докато полицията и медицинските лица изтичват покрай тях с кислорода и питат накъде е стая 8G.

Марла им казва — вратата в дъното на коридора.

Марла крещи на полицаите, че момичето, което живеело в 8G, навремето било мило и чаровно, но сега е чудовищна кучка, чудовище. Момичето е заразен човешки боклук, объркана е и се страхува да не се хване с погрешното нещо и затова не се хваща с нищо.

Момичето в 8G няма вяра в себе си — крещи Марла — и се страхува, че колкото повече остарява, ще има все по-малко и по-малко възможности.

— Късмет — крещи Марла.

Полицаите се струпват пред заключената врата на стаята, а Марла и Тайлър се втурват надолу към фоайето. Зад тях един полицай крещи на вратата:

— Нека ви помогнем! Госпожице Сингър, има за какво да живеете! Само ни пуснете вътре, Марла — ще ви помогнем да разрешите проблемите си!

Марла и Тайлър изтичват на улицата, Тайлър набутва Марла в едно такси и вижда как там, високо на осмия етаж, в прозорците на Марла мърдат сенки.

Навън, на магистралата, пълна със светлини и коли — шест платна трафик, препускащ към точката на изчезване — Марла казва на Тайлър, че трябва да я държи будна цяла нощ. Ако Марла заспи, ще умре.

Много хора искали тя да умре, казала Марла на Тайлър. Тези хора вече били умрели, били в отвъдното и нощем се обаждали по телефона. Марла ходела по барове и чувала как барманът я вика по име, а когато се обаждала, линията заглъхвала.

Тайлър и Марла будували почти цяла нощ в съседната до моята стая. Когато Тайлър се събудил, Марла била изчезнала обратно в хотел „Риджънт“.