Чак Паланик - Боен клуб

Казвам на Тайлър, че Марла Сингър няма нужда от любовник, а от социален работник. Тайлър казва:

— Не му викай на това любов.

Накратко казано, сега Марла е на път да разруши още една част от живота ми. Откакто съм завършил колежа, си намирам приятели. Те се женят. Губя приятели.

Прекрасно.

Чиста работа, казвам. Тайлър ме пита проблем ли е това за мен.

Аз съм Стягащите се черва на Джо.

Не, казвам, всичко е наред.

Допри пистолет до главата ми и оплескай стената с мозъка ми.

Страхотно, казвам. Наистина.

Шефът ме отпраща вкъщи заради многото засъхнала кръв по панталоните ми и аз преливам от радост.

Дупката, пробита в бузата ми, изобщо не заздравява. Ходя на работа и пребитите ми очни орбити са две подпухнали черни понички около малките пикливи дупчици, които съм си оставил, за да гледам през тях. До днес наистина се вбесявах, че съм се превърнал в един такъв напълно съсредоточен дзен майстор, а никой не е забелязал. Все пак правя номерчето с ФАКСА. Пиша малки стихчета ХАЙКУ и ги разпращам по ФАКСА на този и онзи. Когато минавам покрай хора в коридора на работното си място, ставам тотално ДЗЕН направо пред враждебните им ОЧИЧКИ.

Отказваш се от цялото си имущество на света, от колата си, и отиваш да живееш в квартала — сметище, където късно нощем чуваш как Марла и Тайлър се наричат един друг „човешко говно“ в неговата стая.

Поеми го, човешко говно.

Хайде, говно.

Задави се с него. Поеми го дълбоко, бейби.

Само за контраст, това ме превръща в малкия спокоен център на света.

Аз, с пребитите очи и засъхналата на огромни черни спечени петна кръв по панталоните, аз казвам ЗДРАВЕЙ на всички на работното си място. ЗДРАВЕЙТЕ! Погледнете ме. ЗДРАВЕЙТЕ! Толкова съм ДЗЕН. Това е КРЪВ. Това е НИЩО. Здравейте. Всичко е нищо и е толкова готино да си ПРОСВЕТЛЕН. Като мен.

Въздишка.

Поглед. През прозореца. Птичка.

Шефът ме пита моя ли е кръвта.

Птичката полита с вятъра. Пиша наум малко хайку.

Броя на пръсти: пет, седем, пет 6 6 Сричковата схема на стихотворенията хайку е пет-седем-пет срички. В оригинала стиховете отговарят на тази схема, но за съжаление това е твърде трудно да се постигне на български — Б.пр. .

Кръвта — моя ли е?

Да, казвам. Известна част.

Грешен отговор.

Животът е като голяма сделка. Имам два чифта черни панталони. Шест бели ризи. Шест чифта бельо. Минимумът оцеляване. Ходя на боен клуб. Стават такива неща.

— Върви си вкъщи — казва шефът. — Преоблечи се.

Започвам да се чудя дали Тайлър и Марла не са един и същ човек. Само дето се чукат всяка нощ в стаята на Марла.

Правят го.

Правят го.

Правят го.

Тайлър и Марла никога не са в една и съща стая. Никога не ги виждам заедно.

Ала все пак и мен и За За Габор никога няма да ни видите заедно, но това не значи, че сме един и същи човек. Тайлър просто не излиза, когато Марла е наоколо.

За да изпера панталоните, Тайлър трябва да ми покаже как се прави сапун. Той е горе — кухнята е изпълнена с миризмата на карамфил и изгорели косми. Марла седи на кухненската маса, гори вътрешността на ръката си с карамфилова цигара и нарича себе си човешко говно.

— Прегръщам собствената си гноясала болна поквара — казва Марла на черешката в края на своята цигара. Притиска с въртене фаса в мекия бял корем на ръката си. — Гори, вещице, гори.

Тайлър е горе в стаята ми — оглежда зъбите си в моето огледало и казва, че ми е намерил работа като сервитьор на банкети, почасово.

— В хотел „Пресман“, ако можеш да работиш вечер — казва Тайлър. — Тази работа ще подкладе класовата ти омраза.

Да, казвам аз, както и да е.

— Ще те накарат да носиш черна папийонка — казва Тайлър. — За да работиш там, ти трябват само бяла риза и черни панталони.

„Сапун, Тайлър“. Казвам, че ни трябва сапун. Трябва да направим сапун. Трябва да изпера панталоните си.

Държа стъпалата на Тайлър, докато той прави двеста коремни преси.

— За да направим сапун, първо трябва да стопим мас. — Тайлър е пълен с полезни сведения.

Освен когато се чукат, Тайлър и Марла никога не са в една и съща стая. Ако Тайлър е наоколо, Марла го пренебрегва. Позната ситуация. Тъкмо по този начин родителите ми бяха видими един за друг. После баща ми замина да основава веригата си от семейства. Баща ми казваше: