Джеймс Паттерсон - Магазинът

— Е, явно онзи, който е шетал из къщата, не е бил на същото мнение. Има два пакета по шест броя в хладилника.

Леглата бяха оправени. Аптечката в банята беше заредена със специалния сапун на Меган. После… в един момент спрях да търся промените.

— О, мамка му. Трябва да видя нещо.

Побягнах по стълбите към тавана. До нашия „кабинет“, в който пишехме книгата си. Не можех да повярвам, разбърканата ни купчина от листчета беше подредена. На пода до принтера беше оставен нов тонер. И — майка му стара! — в малкия прозорец до работното ни място бяха сложили климатик.

— Меган — провикнах се. — Качи се тук, горе!

— Не мога. Има човек на задната врата.

Докато сляза по стълбите, Меган и Линдзи отиваха с бърза крачка към кухнята.

— Видяхте ли на монитора кой е? — попитах аз.

— Ти кой мислиш? Фред и Етел.

— Кои са пък тези? — учуди се дъщеря ни.

— Забрави, скъпа. Много преди твоето време са — обясни съпругата ми.

— По дяволите. Беше дори преди нашето време.

Меган отвори вратата на Бете и Бъд. Настанаха целувки и прегръдки.

— Чухме, че ще хапвате барбекю тази вечер. Решихме да се самопоканим. Но не забравихме да донесем подаръци — каза Бъд.

— Домашен прасковен пай и купа с истинска бита сметана — разясни Бете.

Въобще не ги попитахме откъде знаят какви са плановете ни за вечеря. Вече бяхме разбрали, че магическите таблети на „Магазинът“ разпространяваха всякаква информация, каквато хората можеха да потърсят.

Настанихме се в дневната и четиримата си наляхме по чаша „Джаки Ди“, както Бъд наричаше така обичания от него „Джак Даниълс“.

— Няма нищо по-хубаво от леден „Джаки Ди“ и джинджифилова бира в гореща нощ.

Проклятие, помислих си. Имам въпрос и смятам да го задам. Да, бях наясно, че камерите работят. Знаех, че не можем да се надяваме на спокойствие и лично пространство в собствения си дом. Хич не ми пукаше. Затова си попитах:

— Когато не сте си у дома, а, да речем, пазарувате или работите… идват ли разни хора, които да правят разни неща? Променят ли това-онова? Оправят ли леглата и лъсват ли ваната?

Бете и Бъд се засмяха, но бях убеден, че зад усмивките им се криеше безпокойство.

— В началото, когато се преместихме тук, постоянно се случваха такива неща. После обаче спряха, вероятно защото сме прекалено големи простаци, за да се занимават с нас — обясни Бъд.

— Не сме особено кооперативни личности — подкрепи го Бете.

Настана неловка тишина. Гостенката ни първа я наруши:

— Разбира се, това е Ню Бърг. Не можете да бъдете сигурни дали ви казваме истината, дори да ви убеждаваме, че е така.

Още една неловка пауза. Меган отпи от своето „Джаки Ди“. Заговори:

— Вие също не можете да бъдете сигурни, че двамата с Джейкъб казваме истината.

— Точно така — съгласи се Бъд.

Четиримата избухнахме в смях.

Нямаше нужда Меган да казва нещо. Знаех какво си мисли.

Тупа-лупа.

Бете и Бъд се прибраха у дома веднага след вечеря, но много се зарадвахме, когато видяхме, че половината прасковен пай е останал. Алекс и Линдзи бродеха в своите Фейсбук и Инстаграм светове. Двамата с Меган се оттеглихме във вече климатизирания си кабинет, за да работим. Часът беше почти единадесет, но имахме енергията на хора, които току-що започват деня си.

— Ето това искам да ти покажа цяла вечер — заяви Меган и защрака яростно по клавиатурата на лаптопа си.

— Не поглеждай през рамото ми — предупреди ме тя. — Искам да заредя всичко на екрана.

След още няколко секунди, в които се преструвах, че не поглеждам над рамото й, съпругата ми каза:

— Добре, вече можеш да погледнеш. Трябва да разбереш обаче, че това не е един цял документ. Просто изрязах и сложих на едно място някои неща, които свалих. Нарекла съм файла МПГ.

— Предавам се. Какво означава това?

— Много правни глупости.

— О, трябваше да се помъча още малко да го отгатна — отвърнах саркастично, но Меган не ми обърна внимание.

— Давай — прикани ме тя. — Погледни.

Беше невероятно.

Най-основното: двадесет и седем щати бяха приели закон, който повече от очевидно беше създаден в полза на „Магазинът“. О, естествено, никъде не се споменаваше думата „Магазинът“, но двамата с Меган не бяхме глупаци, знаехме за какво става въпрос.

Законодателното събрание в Кънектикът беше приело „закон в угода на консуматорите“. Той възпрепятстваше „истинските магазини“ (онези от тухли и с покрив) и не им позволяваше да „коригират цените и да ги координират с онлайн офертите в седемдневен срок“.